Нако Цветкашки (Атанас Цветкашки) е роден през 1971 г. в гр. Асеновград.
Отраснал е и живее в гр. Пловдив.
Завършил е Медицинския колеж в Пловдив, Пловдивския университет („Здравен мениджмънт“) и Великотърновския университет, откъдето има магистърска степен по „Психология“.
Творческите му интереси са основно в областта на изобразителното изкуство, музиката и литературата. Те са свързани и с професионалните му търсения: израстването на личността, взаимоотношенията между хората, самооценката и оценяването на другите хора, субективните отправни системи на човека и др.
Занимава се със специфична графика от детска възраст.
Притежава неподражаем стил на рисуване, за който използва различни материали – графити, мастило, гел. Умело борави с геометричните форми, като пресъздава обемни изображения от на пръв поглед двуизмерни фигури. А напоследък проявява интерес и към моделирането на фигури от нетъкани текстилни материи, като използва основно силикон и вълна.
Участвал е с творбите си в няколко изложби, съвместно с други автори.
Творческите му интереси в областта на литературата са насочени основно към писането на романи. Написал е два романа и в момента работи върху трети. Пише и разкази, и есета.
В литературното си творчество отново засяга най-вече теми, свързани с професионалните му интереси: различните психични и емоционални състояния и разстройства; работа с гледните точки и самооценката; личностното израстване; границата между таланта и свръхсилата; връзката между физичните закони и субективното им възприятие, както и други общовалидни теми.
Членува в множество групи по интереси (изобразително изкуство, музика и литература).
Повече от и за Нако Цветкашки ще намерите тук.
В „Кадър 25“ ще Ви представим 12 картини от книгата „Отвътре“, в съчетание с дванадесет текста от книгата – експонат „Парафрази“.
ЕХОТО НА ФАБУЛАТА
Посред нощ се събудих от грохота на историите ѝ, кънтящи все още в главата ми. Погледнах крехкото, съшито с дебел канап, телце на книгата: кротко си лежеше на възглавницата до мен като ням свидетел на съня ми, регистриращ динамиката на сюжетите му и кимащ одобрително:
„Явно, всичко си разбрал!”
Протегнах плахо изпълнена с въпроси ръка към нея и тя ме допусна отново до фабулата си: безмълвен съдник на тревогите ми от последните нощи.
АВТОРИТЕТ
Проблемът на авторите често се корени в посоката на погледа им. Докато са съзерцатели горят и творят, но често след като си повярват достатъчно, впиват взор навътре към собствените си същества – превръщат се сами за себе си в авторитети. Тогава красотата на творчеството им секва и идва посредствеността, а те харесват нещата си все повече…
защото вече не преразказват съдбите и събитията наоколо, а разказват само себе си. Обърнали взор навътре, светът за тях се превръща в измислица, зародена или пречупена през егоцентричното им въображение.
СТАРИТЕ РАЗКАЗВАЧИ
Споменът го обля с познатото чувство, само мястото му се стори друго: виждаше се седнал с дечурлигата от улицата на тротоара пред дома. Макар небето на запад все още да сияеше в оранж и лила, уличните лампи вече светеха. Децата се надпреварваха да разказват все важни истории, но той не се заслушваше конкретно в нито една от тях. В съзнанието му се сблъскваха откъслечни думи от разказите им с картини, рисувани от облаците на фона на залеза. Той се наслаждаваше на безгрижния смях на приятелите си. Знаеха, че не предстои нищо друго освен игри на следващия ден. Никой не ги безпокоеше да се прибират, доволни, че са на улицата, току пред погледите им.
И разказите звучаха все интересни…
Времето сякаш забавяше ход, точно колкото да разкрие пред хлапетата възможността да разкажат всичко което знаеха, да споделят целия опит от безкрайно дългия си детски живот.