КОГАТО И ПОСЛЕДНИЯТ СИ ИДЕ
Ще стане пусто всичко, дето е напуснато
дърветата ще се разтягат без свидетели
и ще забравят, че не могат да си тръгнат
ще пекне слънце и ще съхнат вещите,
оставени последно –
нещо счупено и някога любимо
и поне една чиния с недоядено.
Ще го вечерят първо мишките
и след хубавия разговор и вино
змиите ще ги пресрещнат,
а по време на следобедната дрямка утре
ще помислят, че било е грешка
да не седнат заедно на масата.
Но всичко ще замлъкне и постарому
ще пука някакъв живот наоколо
обиден, че е недочут и че да млъкне,
няма кой да каже „стига толкова”.
И после с есента
последните остатъци от къщата ще паднат
и няма да се трогне никой
защото за трагедиите е нужна памет.
А тук дърветата ще са забравили,
че са поискали да си отидат със последните
последните ще помнят само къщата си – още цяла.
И ако се върнат някога в напуснатото,
ще отсекат каквото е пораснало отгоре,
ще вдигнат от останките подобие,
ще решат да си извикат спомен,
но ще им убегне някоя подробност
и няма да успеят да заплачат,
затова когато първият си иде
последният се връща да го чака.
Прочетете още от Наталия Иванова тук.