Наталия Иванова: „КОГАТО И ПОСЛЕДНИЯТ СИ ИДЕ“

КОГАТО И ПОСЛЕДНИЯТ СИ ИДЕ

Ще стане пусто всичко, дето е напуснато
дърветата ще се разтягат без свидетели
и ще забравят, че не могат да си тръгнат
ще пекне слънце и ще съхнат вещите,
оставени последно –
нещо счупено и някога любимо
и поне една чиния с недоядено.
Ще го вечерят първо мишките
и след хубавия разговор и вино
змиите ще ги пресрещнат,
а по време на следобедната дрямка утре
ще помислят, че било е грешка
да не седнат заедно на масата.
Но всичко ще замлъкне и постарому
ще пука някакъв живот наоколо
обиден, че е недочут и че да млъкне,
няма кой да каже „стига толкова”.
И после с есента
последните остатъци от къщата ще паднат
и няма да се трогне никой
защото за трагедиите е нужна памет.
А тук дърветата ще са забравили,
че са поискали да си отидат със последните
последните ще помнят само къщата си – още цяла. 
И ако се върнат някога в напуснатото,
ще отсекат каквото е пораснало отгоре,
ще вдигнат от останките подобие,
ще решат да си извикат спомен,
но ще им убегне някоя подробност
и няма да успеят да заплачат,
затова когато първият си иде
последният се връща да го чака.

Прочетете още от Наталия Иванова тук.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *