НАКРАЯ – СЪРЦЕТО. НАКРАЯ.
Разбира се, след края на една любов,
ти първо ще опиташ да си жив –
и ще се получи.
Това е неотменно:
напът занякъде ще спреш
и ще козируваш пред лалетата, невинни като сутрин.
Но точно там ще си припомниш всичко
и като че е писмо, прегънато на четири,
ще прибереш ръка във джоба си,
ще забравиш, че е там,
и ще си тръгнеш.
Стихотворението е включено в „Човек с бинокъл“ – дебютната книга на Наталия Иванова.
Прочетете още от авторката тук.