***
Стоя на терасата, трябва да е август,
въздухът тежи толкова, че едвам се диша,
но току-виж точно с този следобед
преполовявам дните си.
Какво щях да сторя, ако го знаех със сигурност?
Животът щеше да се превърне в едно предположение –
какъвто беше и досега –
но с какво се различава предположението от онова,
което само си представяме?
Днес стоя на терасата, нямам още деца,
кожата ми е леко влажна, млада съм,
една баба долу си почива на връщане от магазина,
чудя се дали я навестяват случайни спомени,
или вече е забравила всичко.
Става твърде горещо, влизам вътре,
ти стоиш на масата и пишеш, метнал фланелката си настрани,
минавам, поглеждам те отново –
можеше да те няма
и дори нямаше да предполагам какво е да си тук:
ето това не мога да си представя.
Стихотворението е включено в „Човек с бинокъл“ – дебютната книга на Наталия Иванова.
Прочетете още от авторката тук.