Масленица в кинопоетиката на филма „Сибирският бръснар” (1998)
Прегледът на критическата рецепция на филма „Сибирският бръснар” на режисьора Никита Михалков доказва, че представеното в нея празнуване на Масленица в Москва, се използва много често като методическо средство за илюстрация на ритуалната структура на празника или дори на руския национален характер.[1]
Кадър от филма „Сибирският бръснар”
В структурата на филма обаче обредно-ритуалният комплекс на Масленица играе и друга роля, която би могла да бъде определена като моделираща, художествена и митопоетична. Макар че всички известни елементи на празника Масленица във филма са налице – народни веселия, юмручни боеве, храна и пиене без мяра, пъстри костюми, „меча комедия” и т.н., смисълът на тяхното присъствие не се свежда до битово-етнографското предаване на празника или културологичното му едностранчиво включване в опозицията „свое” – „чуждо” във филма. Разбира се, известно отношение към „ефекта на реалността” и към стереотипното предаване на „рускостта” във филма може да бъде открито. Но заедно с операта, народното веселие на Масленица в кинопоетиката на филма е призвано да поддържа втория, митологичен подсюжет. Двата модела – на операта и на фолклорния празник – задават двата полюса, между които се изгражда художественият свят на творбата. Джейн (Д. Ормънт) и Андрей Толстой (О. Меншиков) са представители на два различни свята, различията между които не могат да бъдат преодолени от цивилизационните изменения на Новото време. Русия и останалият свят, така изглежда културологичното пространство на филма. И Андрей Толстой, и генерал Радлов (А. Петренко) са част от това несдържано, пъстро, шумно и емоционално руско време-пространство, чиито закони са валидни от дворянска Москва до снежните сибирски пустини. И това пространство във филма е изразено чрез модела на карнавала, на жизнения Вертеп, в който героите постоянно сменят местата си, в който се върти един безкраен паноптикум от увенчаване и развенчаване, а между трагедията и комедията има само една крачка.
Сцената на празника Масленица във филма има за цел постигането на същата тази „весела относителност”, по думите на М. Бахтин, чрез която се постига карнавалната атмосфера. В представянето на празника са спазени неговите основни моменти – действието се развива в събота, в навечерието на Сирни заговезни, Прошки (Прощённое воскресенье), в края на т.н. Широка Масленица (Широкая масленица).
Разходката на Джейн и генерал Радлов започва в пълно съзвучие с празничния канон – той ѝ признава, че иска да я запознае с майка си, 90-годишна старица. Това е обичайна практика за дните на масленичната седмица, устройване на сгледи, срещи и по-свободно отношение между членовете на двойките.
Намеренията на генерала и предначертаният план мигом се разрушават след като героите попадат в пространството на празника. Това е пространство, в което обичайните битийни причинно-следствени връзки губят силата си и витаят демонични сили, доколкото всеки празник се свързва в митологичното мислене с категории като „хаос” и „граница”, представляващи антоними на порядъка. Представеният във филма топос на празника отговаря на всички характеристики на вълшебното пространство, според квалификацията на Ю. М. Лотман: „незапълненост”, „просторност”, „релефност”, „въздушност”, „подвижност”.[2]
Генерал Радлов (Алексей Петренко) в кадър от филма.
Генерал Радлов бързо се превъплъщава от статусен офицер в карнавален цар, който с раблезиански размах задоволява всички желания на човешката „долница”. Неописуемите количества храна и най-вече водка, които поглъща героят, бързо довеждат до цяла поредица „подвизи”, които американката Джейн наблюдава с погледа на Другия. За карнавалната амбивалентност, на прага на която се оказват героите, говори и репликата, произнесена от Радлов, наблюдавайки пиещия водка мечок: „У нас в Русия е така – животните като хора, а хората като животни”[3]. Това касае не толкова „неразбираемия и чуден” руски свят като цяло, колкото същността на самия генерал, който няколко секунди по-късно се превъплъщава в тъкмо такова бестиарно същество, издаващо мечи рев след всяка изпита водна чаша алкохол.
Изобилието от блини, хайвер, ярки костюми и танцуващи циганки в сцените на Масленица обиграват всички съществуващи стереотипни детайли, свързани с руския начин на живот. Но създателите на филма не спират дотук – те „разглобяват” в сцената с балагана и един от най-характерните митове на руския XIX век – мита за антихриста Наполеон.[4] Френският император и враг на Русия, Бонапарт, се оказва персонаж от представлението на руския балаганен театър на празника в Москва. Пияният генерал Радлов атакува и превзема сцената, имитирайки артилерийска канонада чрез уменията на масленичния „хвърляч на огън”. Дискредитацията на високия Наполеонов мит е напълно в духа на карнавалната преобърнатост на категориите и ценностите. Превземането на уличния театър кореспондира с друг обряд на празника – „превземането на леденото градче”, а последвалите нападения над празнуващите от страна на Радлов представляват микромодел на прословутите юмручни боеве, носещи инициационна семантика в рамките на Масленица.
Следва цяла поредица от преобличания (връзка с масленичния обред “ряжение”) и епизоди на гротескна телесност. Генералът в утрото на Прошки съвсем не прилича на представител на офицерската аристокрация, облечен е в дрипи на бурлак, а генералската му фуражка е със счупена козирка. На брега на Москва-река пищното му тяло в оскъдно облекло излиза от опиянението с помощта на обливания с ледена вода.
Пречистващата сила на огъня и водата е използвана в духа на митологичната им семантика, но целта на пречистването е снижена и е далеч от изконния ритуален смисъл.
Джулия Ормънд в ролята на Джейн Маккрекен в „Сибирският бръснар”.
Образът на генерала е образ на нелеп жених на Джейн, репродуктивната празнична мощ на когото е заменена със старост и скудоумие, а в персонажната схема на Масленица той заема мястото на главен герой в т.н. „меча комедия”, в която изпълнява функциите на пияния мечок. Налице е и езиковата карнавална трансформация по време на празника, която приема формата на една-единствена дума, произнасяна дори от американката Джейн изключително ясно: „запой”.
Във филма на Никита Михалков обрядово-ритуалният комплекс на Масленица е предаден чрез основните му митологични елементи, но в духа на гротескно-снижаващата митопоетика от втората половина на XX век. Календарно-магичните функции на празника са използвани във филма като стереотипни знаци на руската национална култура, на бурния славянски темперамент и любовното безумие в сюжетите на руската класика. Но в стихията на митопоетичната схема е въвлечена и самата Джейн, която с карнавалното си преобличане в руски национален костюм дублира в митологичната персонажна схема на празника – това на Масленица – чучело в женски облик, което символизира смъртта и което понякога се представя чрез образа на млада девойка, наречена с лично име – Авдотя, Полюшка, Гаранка.[5] Но за разлика от каноничната Масленица, която подлежи на публично унищожение и която чрез ритуалната си смърт донася плодородие и благоденствие за празнуващия социум, Джейн ще оцелее през всички последвали перипетии, но чрез любовта си сама ще сее катастрофи и гибел за всички, които я обичат.
Този модел на използване на митологичната обредност в кинотекста на Михалков отразява съвременната ситуация на кризисност на празничността, натоварването на митологичната обредност със значения на „фалшива игра”, с катастрофична семантика, бележеща присъствието й в съвременните сюжети и в тяхното отношение към извънхудожествената реалност.
[1] Вж. Репринцев А. В. Научно-педагогическая школа Е. П. Белозерцева: от смыслов и ценностей русского мира к культурно-образовательной среде Отчего края// Берегиня. 777. Сова. – 2015. – № 1 (24). – С. 256–275.; Федотова Н.В. О способах подачи страноведческого материала на занятиях русского как иностранного в военном вузе// Научный вестник Воронежского государственного строительно-архитектурного университета. Лингвистика и межкультурная коммуникация. Выпуск 2 (16), 215, с. 49 – 53 ; Болдонова И. С., Му Фен Лин Рецепция русских фильмов китайскими студентами, изучающими русский язык// Вестник Бурятского государственного университета. Язык, литература, култура, Вып. 2, 2018, с. 116 – 121
[2] Лотман Ю. М. „Художественное пространство Гоголя”// Poetica. www.philologos.narod.ru/lotman/gogolspace.htm (Дата на използване 7. 02. 2020)
[3] „Сибирский цирюльник” (Le barbier de Sibérie / Lazebník sibiřský / Il barbiere di Siberia) — российско-французско-итальянско-чешский художественный фильм, Кинокомпания Студия «ТриТэ» (Россия)
«Camera One» (Франция) «Баррандов» (Чехия),1998.
[4] Относно формирането на дадения мит вж. Василик В. В. Образ Антихриста – Наполеона в русском общественном сознании первой трети XIX века// Проблемы войны и мира в эпоху нового и новейшего времени (к 200-летию подписания Тильзитского договора): Материалы международной научной конференции. С.-Петербург, декабрь 2007 г. – СПб.: Издательский Дом С.-Петербургского государственного университета, 2008.
[5] Масленица// Русская мифология. Составитель Е. Л. Мадлевская, https://info.wikireading.ru/36839 (Дата на използване 07. 02. 2020) Т. Агапкина пише, че понякога вместо кукла, през селото возят жива «Масленица»: празнично облечена девойка или млада жена, понякога дори старица или старец. Вж. Агапкина Т. „Масленица” // Дом Сварога, Словарь славянской мифологии. http://pagan.ru/slowar/maslenica/
*Като илюстративен материал са използвани фотографии от сайтовете museikino.ru, zen.yandex.ru, dar.ru.net, youtube.com
Автор: доц. д-р Наталия Няголова
Прочетете още от автора:
„Опит за летене” на Александър Плетньов. Кратки бележки под линия”
„Мишел Пиколи сред нещата от живота“