Наталия Няголова: „Младата актьорска генерация на петербургска сцена“

Младата актьорска генерация на петербургска сцена[*]

 

Това са кратки бележки за едно ново поколение в руския театър, което ярко заявява себе си на сцените на Санкт-Петербург. Това са кратки бележки за това, как младите хора в театъра виждат света – реален и фикционален. Това са бележки за пет спектакъла, представени от млади актьори в пет театъра на руската културна столица.
Всички тези спектакли се появяват на сцена през последните десет години и всеки от тях добавя нов щрих към битуването на младото актьорско поколение в руския театър. Бих отишла дори по-далеч – театралният живот на Петербург залага на силни млади актьорски присъствия паралелно с вече изпитаната игра на доайените.

Няколко съображения относно  избора на драматургичните текстове. Прави впечатление активното присъствие на текстовете на съветската драматургия от 60-те и 70-те години. И огромната публика, която идва на спектаклите по тези пиеси. Отделна тема е с какво драматургията на Александър Володин, Леонид Зорин, Александър Вампилов, Алексей Арбузов се оказва така актуална днес. Моят отговор е – с нравствения си максимализъм, с любовта си към живота като живеене, с младежкия си заряд, с желанието на публиката да гледа отново психологически театър и да се наслаждава на добре направен текст. И още – с необходимостта от катарзис сред този стремителен, прагматичен и отчужден свят. Три поставяни десетки пъти текста на съветската драматургия – „По-големият син” („Старший сын”) и „Сбогуване през юни” („Прощание в июне”) на Александър Вампилов и  „Жестоки игри” („Жестокие игры”) на Алексей Арбузов – се играят паралелно в три от най-посещаваните театри на Петербург. Почти невъзможно е да се намерят билети, а публиката е в най-широк възрастов диапазон – от юношеска до пенсионна. Три пъстри, шумни, динамични спектакъла, които са получили и своето формално признание – чрез сценичното си дълголетие и получените награди. Какъв е подходът към текста на тримата режисьори? Постановката „По-големият син” на Григорий Козлов в неговата „Работилница” („Мастерская Григория Козлова”) е лека, въздушна, залага на ансамбловото изпълнение и целият свят на спектакъла е едно неистово движение на декор, актьори, музика и слово. Контекстът на 60-те години е предаден не формално, а чрез постигането на особената атмосфера на Размразяването с нейните задни дворове, младежки компании и лиризъм. Отличната пластика на актьорите, мизансцените, музиката, речта, всичко е подчинено на тази светла струя от надежди, от оптимизъм, от любов, с която е пропит текстът на Вампилов. Сред сплотения и издръжан актьорски състав успяват да изпъкнат двама актьори, които демонстрират категорично индивидуален почерк в изграждането на образите – Евгений Шумейко (Васенка) и Максим Блинов (Бусигин). За тази си роля Е. Шумейко получава Наградата „Пробив” („Прорыв”) в номинация „Най-добра второстепенна роля”. За десетте години сценичен живот на спектакъла Максим Блинов вече се е превърнал в театрална звезда – моноспектакълът му „Записки на младия лекар”, по едноименното произведение на М. Булгаков, е получил седем награди и номинации в най-престижните театрални конкурси на Русия – „Златна маска” („Золотая маска”), „Златна рампа” („Золотой софит”), „Пробив”…

Друга пиеса на Александър Вампилов – „Сбогуване през юни” („Прощание в июне”) се играе в Учебния театър на РГИСИ на Моховая (Учебный театр РГИСИ на Моховой) като дипломен спектакъл на курса на отишлата си през миналата година професор Л. В. Грачова. И тук е съхранена характерната вампиловска стилистика – големите надежди в началото на живота, цялата гама от младежки емоции – любов към всичко съществуващо – хората, професията, лятото, природата и града… В спектакъла е ангажиран народният артист на РФ Игор Волков (преподавател на курса, актьор в Александринския театър) и неговата уверена, сдържана игра влиза в ефектен контраст с темпераментното сценично присъствие на младите актьори. Въобще темперамент е най-знаковата дума за този спектакъл, който прилича на един весел калейдоскоп от мизансцени, в които всички танцуват, пеят, преобличат се, говорят и се смеят. Сред младите изпълнители се откроява играта на Анастасия Обжигина в ролята на Таня – с индивидуалния си подход при изграждане на образа, с премерените си интонации и жестове. Публиката на поредното представление на спектакъла в края на февруари 2020 г. (малко повече от година след премиерата на 6. 02. 2019) беше заела всички възможни места в залата, предназначена за около 600 зрители и с голяма съпричастност реагираше на случващото се на сцената. Дори тази публика беше заразена от вампиловската атмосфера и интонациите на артистите се пренасяха в разговорите в кулоарите през антракта и след представлението…

В Младежкия театър на Фонтанка (Молодëжный театр на Фонтанке) вече 11 година се играе спектакълът „Жестоки игри” на Алексей Арбузов. Въпреки дистанцията във времето, драматургията на Вампилов и Арбузов израства от една и съща „закваска” – социално-психологическата драма на 60-те години с нейната динамична, комикотрагедийна драматургичност и с острите си нравствени дилеми. Режисьор е Денис Хуснияров,а художествен ръководител на постановката – народният артист на Русия – Семьон Спивак. Това е спектакъл, организиран с дълбоко познаване на възможностите на театралната система. Удивително е доколко съвременно може да звучи арбузовският текст и ако не е единственото „пропадане във времето” с включването на новогодишното поздравление от 70-те години, то връзката с епохата на „соца” би била просто незабележима. Героите на пиесата се разпознават в спектакъла като наши съвременници – изгубени, разпиляни сред пространствата, по своему самотни и по своему драматични. Безспорно е, че тонът в спектакъла задава Кай на Сергей Яценюк. Ролята е изградена пестеливо, но много точно в плана на художествената стратегия. В репликите са намерени силни опорни акценти, за да звучи текстът силно, да бъде извлечен от него максималният семантичен потенциал. С. Яценюк е изключително прецизен и в изпълнението на мизансцена, той влиза без колебания в най-ефектно взаимодействие с останалите актьори на сцената без натрапчивост и доминация. Неслучайно ролята е оценена със специалната награда на висшата петербургска театрална премия „Златна рампа” в категорията „Дебют”. В пиесата alter ego на московската компания е образът на Миша Земцов (А. Хитрин/С. Малахов) – посветен на професията си лекар, типичен интелигент на Размразяването, който намира сред сибирските полета смисъл и хармония. Миша Земцов е персонаж, който трябва да даде алтернатива в спектакъла на битието на „московските” герои. Освен Кай на Яценюк, сред тях изпъква с играта си Артур Литвинов в ролята на Никита. Отлична пластика и темперамент демонстрира актьорът в тази важна за пиесата роля и с нещо напомня за брилянтното изпълнение на Александър Абдулов в Ленком отпреди четири десетилетия. Сред успешните страни на спектакъла без съмнение е ефектната сценография на Елена Бекер, експлицираща „неравностите” в отношенията и съдбите на героите, тяхното неистово търсене на идеал и алтернатива. Спектакълът повече от десетилетие след създаването си се играе при пълен аншлаг и неслучайно е удостоен с Гран при на Първия международен фестивал „Младежки театрални сезони – АПАРТ” през 2010.

През 2017 с Висшата театрална премия на Санкт-Петербург „Златна рампа” е удостоен спектакълът на Театъра на Литейни (Театр на Литейном) „Антарктида”. Постановката по текста на Уляна Грицарьова и режисурата на Пьотр Чижов, е получил жанрово определение „хроника на една полярна станция”. Това е историята на четирима млади полярници и тяхното куче. А кучето е равноправен герой, който участва пълноценно, дори словесно, в цялата абсурдна история от 90-те години на ХХ век. Сред разпада на СССР, сред всеобщия хаос тези петима герои ще се опитват да оцелеят, да разберат, да простят. Текстът е достатъчно постмодернистичен, той руши познатите граници на сценичното и разроява посланията си на множество малки късчета смисъл. За този ефект спомага и достатъчно смелата режисура на П. Чижов. Цялата сценична история се заснема и „на живо” от самите герои и по този начин зрителите имат възможност да гледат случващото се на сцената едновременно на видеоекран, което дава възможност за различен, свидетелски ракурс. Условията на полярната станция са разбити на поредица компактни мизансцени, в които иронията и трагедията се преплитат и се заличават границите между героизма и сатирата. Подчертано условната сценография, псевдодокументалната стилистика на спектакъла създават атмосфера на игра с текста и зрителя. Всички изпълнители на ролите успешно участват в създадения ансамбъл, но ос в него представлява играта на Роман Агеев в ролята на началника на станцията Пьотр Клюшников. Специално трябва да бъде отбелязан професионалния успех на художника по осветлението Василий Ковальов.

И още един необичаен, ярък спектакъл – на свободният петербургски театър „Teatro di Capua”, създаден от италианския възпитаник на Санктпетербургската академия за театрално изкуство Джулиано до Капуа и актрисата, завършила същото учебно заведение, Илона Маркарова. Спектакълът е наречен „Живот за царя” („Жизнь за царя”) и разказва с драматургични средства историята на руските народоволци. Литературната основа на спектакъла се основава на писмата, възванията, съдебните речи и мемоарите на членовете на тайното общество „Народна воля” Вера Фигнер, Андрей Желябов, София Перовска, Макар Тетьорка, Николай Кибалчич, Вера Засулич, Геся Гелфман, София Бардина, Степан Халтурин. Това е неистов, динамичен, парадоксален спектакъл, организиран в духа на плакатните, публицистични, политически представления на Таганка от 70-те, в който е въвлечена публиката – пространствено и емоционално. Особено ми допадна историческата рамка, в която е разположен самият спектакъл. Той започва от преддверието на залата, където е устроен малък „музей” на народоволците и сред експонатите от оная епоха, в полумрака, зрителите слушат писмата на Л. Н. Толстой до руския цар за помилването на арестуваните. По полутъмния коридор зрителите са отведени в залата, също така полутъмна, прохладна, пресъздаваща тъмнична, арестантска атмосфера. Тук е мястото да отбележим, че „Teatro di Capua” няма собствена сценична площадка и представя спектаклите си на различни сцени в Петербург, които са в съзвучие с тематиката на постановките. Аз имах възможността да гледам „Живот за царя” в помещението на Karlson Haus на Фурштатская 30. Зрителите са пометени от скорострелния текст, който произнасят героите. Конструкцията на спектакъла силно напомня „театър на маса”, но е лишен от всякаква монотонност и статичност. Вихър от думи, вихър от непримиримост, вихър от непрекъснати асоциации с днешния ден. Текстовете от его-документите се редуват с исторически справки за съдбата на техните автори. Емоционална, самоотвержена игра на актьорите Илона Маркарова, Павел Михайлов, Александър Кошкидко, Игор Устинович, Андрей Жуков. Този спектакъл излиза от рамките на ордотоксалния театрален език и влиза в други пространства – в полетата на историческата, политическа, идеологическа реконструкция, постигната с театрални средства. Зрелищно, въздействащо, екстатично. Спектакълът е удостоен с наградите „Златна рампа” за 2014 година и „Златна маска” за 2015 в категорията „Малки театрални форми”.

Тези кратки наблюдения върху пет младежки по тематика и изпълнение спектакъла на петербургска сцена от последното десетилетие налагат извода, че в културната столица на Русия осъществява пробив една млада генерация, която категорично заявява за себе си още с първите стъпки в театъра. Тя е достатъчно подготвена и достатъчно смела в творческите си изяви. Тя не се конфронтира, не претендира за право на внимание. Тя има своя публика и се доказва във всеки спектакъл естествено, професионално и много убедително. На фона на многообразния, но малко натежал от авторитети московски театрален живот, петербургската сцена диша някак по-леко, по-импулсивно и новото поколение се радва на собствена ниша, която зрителите следят, оценяват и обичат.

 

[*] Авторът на статията изказва своята благодарност подкрепата и предоставените материали на госпожа Елена Чукина – завеждаща литературния отдел на Младежкия театър на Фонтанка, госпожа Елизавета Минина – завеждаща литературно-драматургичния отдел на „Мастерская Григория Козлова” и госпожа Илона Маркарова – актриса от „Teatro di Capua”.

Автор: доц. д-р Наталия Няголова

Прочетете още от автора:
„Опит за летене” на Александър Плетньов. Кратки бележки под линия”
„Мишел Пиколи сред нещата от живота“
„Масленица в кинопоетиката на филма „Сибирският бръснар” (1998)”