Невена Борисова е родена през 1987 г. в гр. Велико Търново.
За нашата платформа решава да не вписва традиционната си, препечатвана на разнообразни места биография, а да сподели, че пише стихотворения от 19-годишна. Има две издадени поетични книги, които споменава, че харесва – „Бавни портрети“ и „Времетраене“. Казва, че в свободното си време обикновено или пише поезия, или си губи времето.
Залез, замък и рози
Този замък е красив,
най-вече по време и след залез слънце.
Рубинено избуяват градинските рози
изпод последните меланхолни лъчи.
Или яростни бяха те?
По време на тази разходка,
в която вътрешните пейзажи цъфтят,
погледът ми се удря в жена с малко момиче.
Не пипай розите, в никакъв случай, те
имат бодли, казва му тя отегчена.
Замислих се, по залез слънце е позволено.
Първо – колко ли странна дума
е тази – бодли, за малко дете.
Второ – да я чуеш насред тези
алеи, в тези градини и край тази река,
то е все едно да заспиваш, бидейки
в самолет тъкмо, когато той литва към
ято облаци.
И после – може да се каже
малко по-иначе:
докосни тези бодли, те
имат рози.
Прочетете още от Невена Борисова:
„Мисъл“