Линии
Телефонната линия прекъсва,
трамвайната линия продължава.
Пътеките ѝ се пресичат
нагоре-надолу,
наляво-надясно,
прекосяват линиите на ръцете ни.
Сглобяват ни по детски,
по човешки,
по кръвна линия.
Пътуваме през линейно уравнение
и ние сме две неизвестни числа.
Мисловната линия не е редовна –
особено, когато правим любов.
Трамвайна линия на живота.
Трамвайна линия на смъртта.
Метален, праволинеен глас:
„Последна спирка…”
Знаем ли какво е в края на отсечката?
Прочетете още от Неда Лилова тук.