Нели Георгиева е родена на 30.01.1990 год. в гр. Асеновград.
Завършва средно образование в „Национална търговска гимназия“ в гр. Пловдив през 2009 г. След това постъпва в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ и изучава специалността „Руска филология“. През 2013 г. се дипломира като русист, а после продължава образованието си с магистърската програма „Превод и интеркултурни комуникации с руски език“. Защитава магистърската си теза и оттогава се занимава главно с литературна дейност и преподаване на руски език.
През 2019 г. печели трета награда от Националния конкурс за поезия „Добромир Тонев“.
Има публикувани стихотворения в три литературни списания – „Нова асоциална поезия“, „Кръстопът“ и „Вечерник“.
В момента подготвя ръкопис за дебютната си поетическа книга.
УТЕШЕНИЕ
на добри добрев
няколко дни ще вали безрадостно и празно,
защото, когато угасне свят човек
глъхне добро, а после библейски години
хвръкват като птици във въздуха
да се молят за утешение на нас грешните.
o, злочестни времена настъпват…
УТРЕ ЩЕ ИЗЧЕЗНЕ
в Голямата книга пише,
че утре ще изчезне,
защото най-големите грехове
са в главите на хората
и никой не иска да знае какво е милостиня,
но в замяна всички очакваме
Господ да се смили над нас.
из цикъла йосифов
тази сутрин се събудих с гласовете
на жената, която е трябвало да бъда,
тя ме викаше отнякъде,
за да ми каже всичко,
което иска да напише
на мъжа, когото обичам
докато ние живеем през 2019-та
жената, която е трябвало да бъда
се казва Зинаида Керн
и не помни кога точно
не можах да стана нея
нарекох я с име, за да изчезне,
но тя остана,
защото никой друг
няма представа
колко много обичам него –
Жак Йосиф
понякога я слушам как му говори:
Йосифе, обичам те повече
отколкото тялото ми може да понесе,
повече от обиталище на поети,
от пътя до Сакраменто,
от чай с джинджифил,
от история за Пикасо,
от силен пеницилин,
от джаз през нощта,
от йероглиф за красиво,
от края на война повече…
обичам тебе.
страхувам се, че косата ми
ще спре да расте от любов
и кожата ми ще загрубее.
Йосиф не я чува,
но знае, че косата ѝ е по-дълга от моята
и винаги щом ме докосне –
нея я боли като призрак,
който ме плаши,
защото не съществува
Прочете още от Нели Георгиева:
„cauchemar“
„гръцка песен“
„Скръбна вест“
„El Condor Pasa (1970)“
„Жертвоприношение“