Нощта трепери гола
Нощта трепери гола, дрехите си
е разхвърлила в очите ми.
Пред мен стои настръхнало мълчание,
контурите на мислите опипва,
поправя препинателните знаци
на колите, светлините им,
заклещени в юмрука на студеното.
Заклещена и аз съм в мене.
Такава мога само във калта да съм, наситена
с разлагане, с вода, със пръсти
на чудовища и храсти, да се спъвам
в безсъзнанието, да лежа
в желираната шума и да стена
като шепнещи вълни, като морето
на мъглата в мене.
Прочетете още от Нели Станева тук.
Разгледайте и нейни фотографии.