Николай Генов за „Забравих да умра“ на Халил Рафати

      Коментарите са изключени за Николай Генов за „Забравих да умра“ на Халил Рафати

Под дъното и нагоре

Какво ще направите, ако любимият ви певец от любимата ви група ви посрещне на вратата на дома си и ви подаде хапче? Ще го глътнете, нали?“. Това пита в дебютната си книга Халил Рафати, познат по света като бездомника милионер.

„Забравих да умра“ е тежка апология на живота. Горчив разказ на човек, преобърнал дъното, копаейки под него; наркоман, загубил всяка надежда в безпросветния ад на зависимостите. Игла след игла, страница след страница – малтретираното момче Халил, избягало от дома си, за да потърси по-добър живот в Калифорния, се движи към своя жалък разпад; едно обречено лутане между полюсите на двете дози – настоящата и следващата. Наркотиците, които си купува, стават все по-тежки и все по-скъпи; трева, хапчета, кока, херца, спийдбол (микс от най-тежките дроги) – тръпката, че може да умре, го опиянява и насърчава, кара го да се отдава все по-често на гибелното друсане, докато накрая не го изхвърля в канавката.

Историята на Халил напомня на сюжета на култовия филм „Форест Гъмп“ – по стечение на обстоятелствата наркоманът винаги се оказва заобиколен от ключови за развлекателната индустрия фигури. Прислужник на Елизабет Тейлър, Аксел Роуз, Слаш от Guns‘n’Roses; асистент на Сам Байър – режисьорът, заснел хитови клипове на Nirvana; домашен помощник на актьора Луис Госет. Но всеки шанс, който Халил получава, всяка добре платена възможност да си стъпи на краката – всичко отива по дяволите. За да може да печели повече за „стаф“, джънкито става дилър, снабдител и на няколко пъти попада в ареста. Сменя какви ли не клиники и програми за лечение. Попада в какви ли не унизителни ситуации. Губи всички хора около себе си – жени, приятели, познати; започва да краде от тях, да ги манипулира, да злоупотребява с доверието им и накрая остава на улицата. Без да се къпе, без да си сменя дрехите – готов да отдаде тялото си на всеки извратен тип в замяна на малко синтетика във вените.

Верен на натуралистичния детайл и решен да преглътне срама, разказвачът обрисува пищни сцени, в които съвсем безпомощно повръща и пълни гащите си едновременно, докато шофира. Катастрофи, бягства от полицията, омазване с фекалии и завиране под храсти – нищо отблъскващо не е спестено. Нищо не е премълчано. И точно когато нещата изглеждат вече непоносимо отвратителни, когато всичко освен мизерията е останало на заден план, се случва чудо – едно трудоемко преображение на побъркалия се човек, орисан да се превърне в успешен предприемач; движение в правилната посока.

С върховно усилие на волята, стъпка по стъпка, грешка след грешка Халил пожелава промяната и я постига. Пътят му обаче не е лесен и не приключва с това – много неуспешни бизнес начинания делят бъдещия милионер от здравето и спокойствието на улегналия живот. От лишения и спестявания през фатален опит в акциите; преоткриване на вярата; йогата, спорта. Чрез поредния център за рехабилитация бившият джънки се превръща в ловец на наркомани, който дискретно – срещу съответното заплащане – издирва загубените деца на богати хора и ги предава обратно в техните ръце. Нетрадиционните му, макар и ефективни методи като консултант обаче не биват признати на корпоративно ниво, затова Халил отваря свой собствен лечебен център, а после и магазин за здравословно хранене, разработва проектите си, развива ги във верига. И сега – години по-късно – споделя пътя на успеха си с широката публика.

„Забравих да умра“ отстоява идеята за житейска борба, доказвайки, че светлината в края на тунела е неизбежна, стига да продължим да крачим в мрака. Ако откажем да се предадем и потърсим опора в духовните ценности, вярва Рафати, ще открием – някой ден – и своята собствена цел. Нужни са ни само къса памет и повече вяра.

 

Автор: Николай Генов
Рафати, Халил. Забравих да умра. София: ИК „Жануа 98“, 2018.