кръвосмешение
потънал в зачервеното легло
си се заслушал в душата на комара
като малък бог, забравил за живота,
като тяло с белези и травми,
познаващо добре и с подозрение,
че бог е точен механизъм;
ако си го виждал, си запомнил значи
един часовник, който трака
секунда след секунда, след секунда,
и времето на буболечката изтича;
отброяваш собственото нищо
и закрепяш тишината в скоби;
просто вечер между два мотива;
зад гърба ти – само бездна
без една причина да се върнеш,
пред очите – още смърт
и твоята е тази на комара.
Прочетете още от Николай Генов тук.