нощ като нощ
знаеш
прозорецът се е отворил,
щом погледнеш нагоре
след краткия проблясък
и си спомниш, че звездите
са цигарите на боговете,
които също толкова тревожно
като нас, влюбчивите,
допушват малките си удоволствия
примижаваш
и ти се струва, че ги виждаш
между пръстите в дима: лицата,
гаснещите им усмивки,
настъпването на деня
за живите
юмруците тe наболяват
след свадата с невидими фантоми
тихо
тя спи
гледай да не я събудиш;
дишай малко по-леко
и много се надявай
да не преброи фасовете,
като се събуди
математиката не е мистика:
в нея празните ни думи
значат
Прочетете още от Николай Генов тук.