Нови стихотворения на Дилян Еленков

това е повече от
което вижда окото ми
и
не търся поглед ала
знам как любовта

непрекъснато пита
за това и за първото

захарче, за първото
причастие

подадено с лъжица
никога с вилица, нали

никога с вилица –
за да продължи

най-доброто което
можеш да предложиш

и което
ще изразходваш от себе си.

***

той обича
звука звука
на

съприкосновение на
счупено разкъсване
на материя

парчета

от разделeна

насила дървесина
усуквано без воля

ЖЕЛЯЗО.

парчета недоклатена
девственост.

Ръж в ръжта.

точка в чашата, точка в гърлото

бръкнах с пръст
и се извадих.

поставих я на
кръстословицата.

„накоминавеж” изписа
докато тътреше
мокрото си опиянено телце.

по потния прозорец.

после явно е излетяла
явно крилцата са изсъхнали.

„наздраве” си
рекох, едно малко
добро.

усетих
пърхащите халтери
с гърлото си.

обезпокоително изчезващи цигари

дух в дома дом в
душата душа
в дома

дом за духа на душата на дома.

старите герои

дебели
погрознели или
ровещи в
боклука

чичковци /и лели/
така ще ги наречеш,
може би;

ала

когато надебелееш
погрознееш
или ровиш в боклука

ще запазиш ли своята
душа,

поглед
въпрос
омерзение и
отговор –

ще ги запазиш ли?

защото те
го направиха.

***

Плача за несъществуващото
Бъдеще, за
Несбъднатото в
Миналото, плача за
Децата, за майките и бащите,
За дядовците и бабите,

За

Пчелите и търтеите, еднодневките
И многодневките, съпругите и
Съпрузите, за тях плача;
Защото съм тъпо
Плачливо копеле, такова съм –
Едно тъпо, плачливо копеле.

за писането като мозъчна машина

писането трябва да е игра
пръстите ти да играят
своя великолепно-истеричен
танц
върху клавиатурата, която
непременно
трябва да е шумна, помен за
добрите
стари
ПИШЕЩИ машини, о,
ако пък
я раздавате с химикал
или молив – слушайте звука от
драскането им
върху хартията,
върху пергамента,
върху мозъчната ви кора;
както и да е, писането е игра
в която
всички печелят, ако я
изиграете както
трябва.