Огнян Стамболиев за „Врати в пространството“ на Георги Атанасов

Роденият през 1954 г. в столицата на прекрасната Добруджа, Добрич, Георги Атанасов гостува наскоро в Русе, град, с който се чувства родствено и духовно свързан. Ученик на известния график и многозаслужил педагог проф. Никола Танев от Великотърновския университет, дългогодишен член на СБХ, Сдружението на художниците и на „Ателие 13” – Добрич, той е бил и директор на галерията в родния си град. За повече от тридесет години активна творческа дейност Георги Атанасов е подредил над двадесет самостоятелни изложби, има и значителен брой участия в колективни и общобългарски форуми. Организатор е на международни и национални пленери. Ще отбележа, че освен с графика, творецът се занимава активно с акварел и декоративна живопис.

Тази трета русенска самостоятелна изложба, под надслов „Врати в пространството” (открита вчера, на 20 май 2020 г. в Градската художествена галерия), ни представи Георги Атанасов като един от големите, макар и не най-популярните, но безспорните, истински майстори на рисунката у нас. В тези 39 нови рисунки са представени разнообразни сюжети, изградени с фини, гъвкави линии, при един забележителен усет за форма и композиция. Изложбата, бих казал, е с един особен, малко странен, но определено привлекателен митологичен привкус. Георги Атанасов е без съмнение езичник. Йератичното му е чуждо.

Богове и богини, фавни, митични животни, сатири, ангели, феи, русалки, преплетени голи женски и мъжки и детски тела, риби, птици дракони, кентаври – същества реални и фантастични – всичко това нарисувано изящно, рафинирано в сложни, неочаквани, бих казал направо, причудливи композиции. Синтез между Възвишеното и Земното, както би се изразил великият Мирча Елиаде. И въпреки приказните и митичните сюжети, един по-внимателен поглед ще открие в тях и теми и идеи от днешния ден като например самотата, отчуждението. И още нещо: интересното е, че тези видения, тези фантастични композиции са решени върху ажурен, дантелен фон, изпълнен също така сложно, филигранно, при това ефирно, сякаш от ръката на майстор-бижутер. Той несъмнено притежава слабост към чистата декорация, при една прецизност на контура. Работите му сякаш дело на майстор-гравьор от епохата на Албрехт Дюрер.

В един наш разговор Георги Атанасов сподели, че повечето от творбите му са рисувани с определен, предварителен план и идея. Извор на вдъхновението за него е литературата, голямата литература – световната и родната изящна словесност, и преди всичко митологията и античната история, както и Библията. Именно оттук тръгва и неговата мисловна, дълбоко философски осмислена, при това динамична фантазия, плод на която са тези малки, бих казал, неповторими шедьоври на рисунката.

 

Прочетете още от Огнян Стамболиев тук.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *