Отвъд утопиите. Погледът на италианските слависти към Източна Европа

      Коментарите са изключени за Отвъд утопиите. Погледът на италианските слависти към Източна Европа

Интервю на доц. д-р Наталия Няголова с д-р Вивиана Нозиля – преподавател в Института за лингвистични и литературоведски изследвания на Университета в Падуа, Италия.

 

Ще Ви помоля за начало да ни разкажете повече за това как възникна идеята за курса: „С очи, обърнати към бъдещето. Утопии и антиутопии в Централна, Източна Европа и Балканите” (“Con gli occhi rivolti al futuro. Utopie e distopie nell’Europa centro-orientale e balcanica”). Кой, освен Вас, се занимаваше със създаването на неговата концепция и организация? За каква аудитория е предназначен?

Това не е основен курс, а избираем семинар. В Падуа, в Института за лингвистични и литературоведски изследвания (Dipartimento di Studi linguistici e letterari), се изучава културата на различни източноевропейски страни. За Италия това е достатъчно необичайно. Руският език и литература като специалност са изключително застъпени в нашите университети, докато останалите източноевропейски езици и култури са доста слабо представени – те се преподават в малко на брой университети и в тези специалности се обучават ограничен брой студенти. Група от преподаватели, които преподават тези езици и култури, през 2016 г. реши да се обедини и да създаде цикъл лекции за културата на Източна Европа. Семинарът е предназначен за по-широка аудитория, а не само за студентите, обучаващи се в дадените специалности. В него вземат участие русисти, италианисти, историци и външни слушатели, които се интересуват от разглежданата проблематика. Студентите не получават оценки за участието си в курса, а само определен брой кредити. Първият цикъл от лекции, в рамките на семинара, беше посветен на цензурата, а вторият – на отношението фолклор – литература.

 

С какво според Вас се обяснява актуалността на полето „утопии – антиутопии” в началото на XXI век?

Темата е твърде актуална. Обикновено ние асоциираме тази тема само с политическата сфера и с определени режими, но утопии и антиутопии се раждат и днес: да си спомним, например, утопическите и антиутопическите сценарии, свързани с развитието на глобалната компютърна мрежа. Освен това ми се струва, че огромният поток от информация, с който всекидневно се сблъскваме, ни създава усещането за една твърде сложна действителност. Това плаши много хора, те мечтаят за по-прост, по-разбираем свят, в който цари ред. Но изучаването на утопиите и антиутопиите ни предпазва от опасностите на подобен тип подходи.

 

По какъв критерий бяха подбирани лекторите в семинара? От какви университети и страни бяха те?

Лекторите бяха най-вече от Италия, но имахме гост-лектори и от Полша, Германия, Румъния. Всички те представиха лекциите си онлайн. Някои от тях са членове на групата, която организира семинара, но се включиха и колеги от нашия университет, които не влизат в нея. Повечето срещи започваха с встъпителни думи на професор Алесандро Каталано – специалист по чешка литература. Ние се постарахме да каним лектори, които се занимават или са се занимавали активно с дадената проблематика. Много от тях вече познавахме, но се обърнахме и към непознати за нас специалисти, с което целяхме да представим на студентите нови лица и да разширим академичното сътрудничество. За нас беше важно да присъстват представители на различни поколения. Необходимо беше да предпочетем и лектори, които владеят италиански или английски език, защото преводът би утежнил възприемането на лекцията от слушателите. В присъствен режим всичко би било много по-просто. През тази година активно бяха представени и преводачи на утопични произведения, доколкото преводите, както знаем, изискват анализ и интерпретация на оригиналния текст.

 

Освен строго филологическите теми, присъстваха ли в програмата на семинара и интердисциплинарни изследвания?

Да, това е много важно за нас. Полският политолог професор Пьотър Кимла представи лекция върху съпоставката между реалистичната и утопичната политическа мисъл, а професор Масимо Триа, експерт в областта на киното, говори за новия филм по романа „Ние” на Евгений Замятин.

 

д-р Вивиана Нозиля

 

Как се измени вашата работа за последната година и половина? Може ли да се говори за някакви важни уроци, които „преподаде” на академичната общност сложната ситуация на изолация и онлайн преподаване?

Работата ни се измени към по-лошо. Много е трудно да се предаде дори и капка човешка топлота през екрана на компютъра. Студентите се съсредоточаваха трудно, а и не у всички тях беше на разположение собствена стая с необходимите удобства и спокойствие. Изчезна физическото разделение между работно и домашно пространство и това оказа влияние върху възприятията по време на учебния процес. Така силно се снижи концентрацията на студентите, а и на преподавателите. Ние трябваше да готвим всичко подробно предварително, не остана никакво място за импровизации. В подготовката на занятията се влагаше много повече време и беше много по-трудно да бъдат направени те „по-живи”. Струва ми се, че всичко това ще има своите дългосрочни последствия. Премахването на границата между личен и работен хронотоп подхранва илюзията, че може и да не се посвещаваме изцяло на обучението, че то се изравнява с останалите ежедневни ангажименти, с домашните задължения и така губи значението си. Но обучението е подготовка за бъдещето, това е истинската работа на студента.

 

Какво мислите за мястото на университетския преподавател в съвременния образователен процес и за такива постпандемични проекти като глобалните университети – учебни заведения с открит достъп, академичните общности на които ще бъдат разположени из целия свят? Могат ли да бъдат наречени подобни проекти утопични?

Сега е много модерно да се говори за преподавателя като за посредник, както в университета, така и в училището. Знанията отстъпиха на заден план. Аз съм привърженик на по-традиционните, по-старомодните възгледи: преподаването на знания е нужно! Разбира се, трябва постоянно да се стараем да влезем в диалог с новите поколения, да създадем приятна атмосфера по време на лекция, да изслушваме студентите, но аз не искам да ги заблуждавам, че няма да имат трудности, че всичко ще получават лесно. Според мен трябва да се помогне на студентите да определят какво за тях представлява приоритет, какво те очакват от обучението. За мен едно нещо е особено важно: студентите да намерят вътрешната си мотивация. Аз разбирам, че пандемията създаде климат на неувереност и тревога. Това води към стремеж да бъдат минимизирани рисковете, което на свой ред способства за изграждането най-вече на краткосрочни планове. Но младите хора не трябва да се обезкуражават. Те не трябва да избират програми или дисциплини, за изучаването на които не са мотивирани, единствено в името на по-лесното намиране на работа. В това няма смисъл. Без вътрешна мотивация не е възможно да се постигне нищо. Идеята за глобалните университети е теоретично добра идея. Тя например може да помогне на студента да не изостава, да не губи връзка със състудентите си. Но само донякъде. Аз вярвам, че университетското образование това не са само лекции. Това е системен опит: да пребиваваш в едни и същи места с колегите си, да дискутираш, да участваш в университетския живот. Смятам, че е нужно съвместно физическо съществуване, връзка в определено материално пространство. Това развива навиците за активно участие. Разбира се, възможно и нужно е да се използват новите технологии. Например могат да бъдат организирани семинари от няколко университета; да бъдат поканени специалисти за участие чрез видеовръзка, когато са възпрепятствани да пътуват; да се провеждат дискусии между студенти от различни страни и какво ли не още…

 

Няколко думи към българските читатели за финал?

Бих искала да съобщя, че откриваме нова магистърска програма, която е посветена на източноевропейските езици и литератури. Тя ще се провежда на италиански език и ще дава възможност за задълбочаване на знанията в езиковата и културна сфера на Източна Европа. За съжаление, не всички езици ще бъдат представени, но все пак това, което предлагаме, надхвърля изучаваното в повечето италиански висши учебни заведения. Ето списък на езиците и литературите, които ще бъдат застъпени в нашата програма: унгарски, полски, румънски, руски, сръбски, словенски, хърватски, чешки. Някои от дисциплините ще имат повече от един титуляр и така ще се осъществява сравнителен подход към преподавания материал. Ще започнем през следващата учебна година. Приветстваме участието на всички чуждестранни студенти, владеещи италиански език.

 


Интервюто води доц. д-р Наталия Няголова.

Прочетете и други нейни текстове и интервюта:
„Опит за летене” на Александър Плетньов. Кратки бележки под линия”
„Мишел Пиколи сред нещата от живота“
„Масленица в кинопоетиката на филма „Сибирският бръснар” (1998)”
„Младата актьорска генерация на петербургска сцена“
„Домът на комисар Малтезе”
„За семиотиката на операта и границите на съвременната хуманитаристика”