ОТНОВО КЪДЕ ОТИВАМ
Нервен съм, треперят ми ръцете.
Още подреждам багажа.
Отстъпвам случайността
да довърши каквото не мога.
Не се интересувам какво слага.
И какво ще извади накрая.
Къде отивам? Не искам да знам.
Само очаквам да тръгна.
Да съм в хармония с непознати.
И да блуждая сред тях.
ОЧАКВАНЕ
Натиснах бравата в кухнята –
и вратата не се отвори.
Десетки пъти беше се отваряла
днес. И предишните дни.
А сега – не. Търпеливо зачаках.
След като е започнало,
какво друго неочаквано
и неразрешимо ще последва.
ШЕПОТ
В ден като този се затваряш. Отвътре.
Сигурен си, никой не може да ти помогне.
Няма такъв лекар на света. И трябва ли
веднага да го споделиш. С жена си.
С детето. Или с човека, когото срещаш
в асансьора. Всичко досега си правил
в погрешна посока. Вместо да вървиш
напред, бързаш назад. Вместо да живееш
до 100, до 101, до 103, или даже до 104,
ще умреш на 90. Не, не, на 89. Вместо
на 89 – на 75, на 74… Вместо да умреш
утре, ще стане днес, сега, докато шепнеш.
Прочетете още от Палми Ранчев тук.