Без дъждове за забравяне
Познах пътя по залитането назад,
по пристъпите на нежност и живот,
като едничка точка в цял кръговрат,
без начало, без пътуване на стоп,
ще предвидя и следващия миг
преди да го превърна в мечтание,
миналото е симптом на език,
обречен на вечно мълчание,
зад мен наднича клюка без лице,
пред мен един поглед спира времето,
къде би се търколило едно сърце,
забравило да вземе себе си в ръце?
когато е можело, когато потрябва
ще сплета думите си в посвещение,
има ли нужда очите да избягват
насрещния отговор без обръщение?
всичко е наред щом няма редове,
щом не си съборил и един страх,
чета те дори наобратно, но докъде
ще стигна щом нищо не разбрах?
много въпроси в шепи без пясък,
в море без вълни, обичащи проза,
нека е празно щом има блясък
в поредната ми съчинена поза
не мисля, че си те спомнях
преди да се забравя,
ти ли посрещна залеза,
който сама трябваше
да отпратя?
Прочетете още от Полина-Десислава Батешкова тук.