***
въпрос на време е докато се събудя
в неделя
на обяд
и погледна към
нарочно притворената врата
която ме води към бутафорния балкон
на който стои една малка илюзия
смело кръстосала крака
готова да опровергае всеки конник
нарекъл я крехка
и докато във въздуха се носи
не цигарен дим
кадифената ти кожа отразява
жаркото слънце и
го праща на почивка в моите две очи
прехапваш устни
и чакаш
да спра само да гледам
напук
няма да спра докато не се събудя
в понеделник
на обяд
добро утро
Прочетете още от Преслав Търпанов тук.
Разгледайте и галерията с негови фотографии.