ЛЯТОТО ОСТАВА
ти ме попита защо
не пиша нови стихове
и дори се притесни дали не съм
пропаднал в сатурнова дупка
а причината е съвсем друга
и тя е че когато заравям глава
в твоите коси аз скачам с бънджи
и крещя от удоволствие
и никак не се плаша
защото твоите плитки
са моето спасително въже
и се катеря обратно по него
и прониквам в теб отново
и в леглото избухва пожар
в който чаршафите безпомощно
съзерцават нашия игрален филм
и всичко минава като на кинолента
прегръдките по коловозите
разходките в морската градина
луната която ярко се усмихваше
безкрайния залез на тепето
моста на гребната база
и този край морето
а то не е измислица
и щастието наистина
съществува и се отразява
в една огледална реалност
в която вечно вплетени
са моите и твоите
кафяви
очи
Прочетете още от Ради Йовчев тук.