търкулва се отсечен залеза от торса на деня
и телата ни увисват в чакалнята на мрака
всеки жест е труден и го стопява погледът
с властта си деликатна
дали ще чуя имената си с гласа на неизвестното
или северният вятър ще строши вратата
докато очите ми обличат в памет обкръжаващото ме
аз не трябва да узнавам ни кога съм тръгнал
или кой ме е повикал – усещам че не е към теб и
нито твоят глас е
но докато ме виждаш знай
че с гръб съм към голямото
и се съпротивлявам
Прочетете и други стихове на Росен Григоров.