Пафос
едно маслиново дърво
с анакреонов поклон
ме отвежда към агората и фара
старият град е
откъсната пъпна връв
всички пътища водят от него
а той е изсъхнало парче плът
като сивата кожа на гущер
проконсул
отпуснат по гръб
на почетен пост и на сянка
както човекът в нас
античността
от столетия под развалините почива
Прочетете още от Росен Кукушев тук.