Росен Кукушев: „Пафос“

Пафос

едно маслиново дърво
с анакреонов поклон
ме отвежда към агората и фара

старият град е
откъсната пъпна връв
всички пътища водят от него
а той е изсъхнало парче плът
като сивата кожа на гущер
проконсул
отпуснат по гръб
на почетен пост и на сянка

както човекът в нас
античността
от столетия под развалините почива

 

Прочетете още от Росен Кукушев тук.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *