БЪРЗАМЕ
Варосвам
дръвчетата в двора.
Татко –
облаците в Рая.
Пролет е.
ВЕЛИКОДУШНО
споделя
и короната,
и сянката си,
дърво е.
ЕДВА НАБОЛО ЗЕЛЕНО
сянка и панта подпира
на изсъхнала къща.
Памет е.
В ГНЕЗДОТО НА ПОЕЗИЯТА, ШУМОЛЕЩО ОТ ТОПЛО,
преливат думи
учудени от близост.
По залез – стихове прелитат.
Е.
ЗАМЕРЯНА СЪС СТИХОВЕ НА ВЛЮБЕНИ
заплетена по клоните на нощите
заобляна в очакване
планетата да впечатли
нали луна ѝ е.
НЕДОВЪРШЕНА КАРТИНА
Застава като пред икона –
добавя щрих копринен,
в огъня ѝ се заплита.
Бледнеят четките му,
изгубени в лабиринта ѝ.
Жена е.
Прочетете още от Светла Радкова тук.