Невдъхновено
Във дни на есенно неравноденствие
се нося, аз ли съм или пък не това.
С масивно надсезонно непришествие
се спускам – илюзорна, мъничка тъга.
За всичко, за което сме изстинали,
и всичко, за което сме самотен край.
И преспи от листа недоразринати
се вдигат до недоизмислен рай.
И стелят се неземно, възвратимо
по ручеите от масло и сладък мед.
Които не бленуваме със книгите.
Завинаги – във липсващ на небето ред.
Можете да прочетете още от поета тук.