Симеон Аспарухов е роден на 31.05.1977 г. в София. Като ученик е бил репортер в студентското радио „Га-га“, към БНР „Христо Ботев“. Продължително време се занимава с психодрама, впоследствие изучава психология във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“. През 2009 г. се квалифицира като данъчен и митнически посредник в „Търговско-промишлена палата“.
През 2016 г. посещава Академия за творческо писане „Валери Петров“ в София. Дебютната му книга с поезия носи името „Дни за обичане” (2017). През следващата година в поетичен проект с поета Емилиан Примов издават обща книга-диалог, озаглавена „Говорим за Нея“. Приходите от целия тираж са преведени по дарителска сметка за благотворителната кауза „Дари надежда на Сияна“.
Участва неколкократно като разказвач в радио-романи, излъчени на честотите на БНР „Христо Ботев“. Съавтор е в музикално-поетичните спектакли „Отражения“, представен от танцова формация „Софистик-Живо“ в НДК, „Светлина в душата“, представен от струнен квартет „Класик Арт“ от Софийска филхармония на камерна сцена в зала „България“ и „НАСАМ(Е)“, представен от „Клас 5х5“ в клуб „Ялта“.
Заедно със Станислава Пирчева-Ава, през 2019 г. води рубриката „Разхвърлян Ум“ в предаването „Нощен хоризонт“ в БНР, програма „Хоризонт“. По същото време поддържа и документалната поредица „Това е България“ в месечното двуезично списание „Fly Guide“.
Негови стихотворения и разкази са публикувани във в. „Словото днес“, в рубрика „Измерение Х“ на в. „България днес“, „Литературен вестник“ и редица онлайн издания и платформи. Занимава се с любителска фотография, изобразително изкуство, графичен дизайн, поддържа музикален блог, пише поезия, разкази, импресии и миниатюри. Редактор е на книги от съвременни автори, пише ревюта и представя артисти от различните изкуства на страницата на „Библиотека България“ и на платформата „Тетрадката“. Кореспондент на „Културни новини“. Член на Съюза на българските писатели.
През януари 2021 г. излиза втората му самостоятелна книга с поезия „Приказка само за теб“, с редактор – поетесата Маргарита Петкова. Книгата отново е обвързана с благотворителна кампания. От всяка закупена „Приказка само за теб“ авторът превежда 2,00 лв. по сметката на новооткрития Възстановителен център за деца с онкохематологични заболявания в с. Опицвет, общ. Костинброд, Сдружение „Деца с онкохематологични заболявания“.
КЛАВИШИ
на майка ми, Мария Цветкова
Да, и аз като теб съм човек. Моля те, приеми го!
Ходя разгърден, с набола брада, неподстриган,
към всеки за поздрав ръката си винаги вдигам
и помагам на хората от трамвая при слизане.
Да, и аз като теб съм човек. От въздуха дишам.
Предпочитам не слънцето, а зимната киша,
пуша без разрешение, ако танцувам – дервиш съм.
Не знам с една дума как живота си да опиша.
Да, и аз като теб съм човек. Събличам се в сиво.
Понякога с близките си съм две очи, мълчаливи,
а от чуждите болки сърцето си по-често свивам –
разбивам мечтите си – без прахан ми е огнивото.
Да, и аз като теб съм човек. Силно боля и обичам.
Губя воля и цели. Губя се, търсейки. Не е отричане.
Заради смъртта се страхувам. Но не своята. Всяка.
От студени ръце, в които някой преди е плакал,
от неотворени писма, неизпратени, неполучени,
от споделени истории, от които поуката не научих,
от неизпълнени обещания, отлетели като пасажи,
от клевети, от омерзение, от омраза и от миражи.
Да, и аз като теб съм човек. Имам едно сърце само.
Колкото и книги да прочета, после и свои да пиша,
приеми ме – ням, обикновен и невеж. Любовта там е.
Без теб животът е самотно пиано. Липсват клавишите.
Прочетете още от Симеон Аспарухов:
„Метафора“