Цвете Любовче
Цвете Любовче живееше на петия етаж под земята. Цвете Любовче обичаше да готви борови иглички и да полива изсъхналите цветя по площадките. Очите на Цвете Любовче бяха станали на четирилистни детелини от жадното вглеждане във всеки зелен светофар през деня и броене на червените светлини през нощта. Зъбите на Цвете Любовче играеха хоро в устатa ѝ и ставаха все по-виртуозни. Но Цвете Любовче не знаеше това, защото нямаше огледала. Всяка вечер Цвете Любовче пиеше по една лъжичка отвара против омраза. Всяка сутрин Цвете Любовче си сипваше по една чашка мусака от чесън, но никога не я изпиваше. По обед Цвете Любовче простираше кораловите си ръкописи и ги закрепяше с мокрите си целувки по первазите. Когато някой стъпеше на думите на Цвете Любовче, от кръгчетата им се отделяха дълбоки въздишки и споделяха сънищата на Цвете Любовче. По пълнолуние Цвете Любовче ръсеше луничките си с мед, а по новолуние броеше венчелистчетата им. Рядко някой забелязваше къдравите медни телчета по главицата на Цвете Любовче, но тя ги навиваше внимателно по няколко пъти на ден. Понякога Цвете Любовче подскачаше с тях по комините на къртиците и си представяше, че така те ще прогледнат. Но най-голямата мечта на Цвете Любовче беше да открие още Цветя Любовчета по земята, за да навива и техните телчета, да простира и техните сънища, да брои зелените светлини в очите им и да им плете оранжеви ръкави през нощта.
Прочетете още от Симона Алекс тук.