Воден град
Да се изгубиш
сред каналите на този град,
да се изгубиш в себе си.
И да откриеш Йосиф Бродски
край Моста на въздишките
как гледа мрака и не знае кой е.
Безкрайно непознати, отчуждени
да покръстосвате със корабче
из островите в топлата лагуна
без дума да си кажете –
два древни минотавъра,
удобно вцепенени в лабиринта на съзнанието.
Не може никой да затвори в изречение Венеция.
Между греха и светостта
стои водата.
Прочетете повече от Станислава Станоева тук.