Сизифов комплекс
Вървя по стръмното.
Годините се свиват.
Търкалям своята вина по сипея
и я зазиждам.
Да оковеш смъртта
е като да прекъснеш линията на живота.
Привързвам се към наказанието с митологии.
Стокхолмският синдром е вкоренен в сърцето ми
От камък са минутите и все по-трудно
по стръмнината ги придвижвам,
но те не падат по очи,
обречени да са безсмислен жребий.
Не може никой да измисли този свят,
освен ако не е
особен разказвач на приказки
или самотен гений.
От епоса строя врата за живите.
През нея преминаваме последни.
Издигам дом, във който да побирам
отпадъци от върхове
и бездни.
Прочетете повече от Станислава Станоева тук.