След „Шопениада“, „Пейзажирайки джаз“, „Предчувствия“, представяме Ви…
Живописната композиция „Голям сърдечен иконостас“
Започнах да я мисля година след завръщането си в България – някъде през 96-та или 97-ма. В действителност тя е плод на двадесет и няколко годишна работа – мислене, опити, експерименти, подготвителни и съпътстващи етапи. Спомням си, споменах идеята за този „Иконостас“ в едно интервю пред тогавашното Радио България – не знам съществува ли все още… Тогава го наричах „постмодерен“. Сега този термин отдавна е извън обръщение… по-скоро бих го нарекъл „романтичен“ – дума, която никога не излиза от употреба… Впоследствие започнах да правя първи опити, може би година по-късно – скициране, проби с различни материали и техники. Възникнаха множество серии от експериментални рисунки и живописни платна, които обикаляха около идеята, опипваха, осмисляха я, бидейки подготвителни и едновременно с това напълно самостойни, завършени и различаващи се.
На Вашето внимание е готовата композиция, сглобена за първи път сега, както и няколко цикъла работи върху хартия, които са част от мисловния и формален път, извървян към „Иконостаса“, изведени впоследствие като съвсем отделни и самостоятелни произведения, със свое послание, технологичност и внушения…
А ето и кратък авторски текст:
Идеята на живописната конструкция „Голям сърдечен иконостас“ е свързана с разбирането за доминантната роля на живота – най-важната и водеща ценност, дефинираща вечната потребност от хармония и красота. Сърцето, като главен композиционен елемент и своеобразен Perpetuum mobilе, носещ „процеса на живеене“ през дългите векове и епохи на цивилизация и цивилизованост, е визуализиран както чрез различната емоционална температура на живописната материя, така и чрез различната технологичност. Използването на алюзията в заглавието, както и условната форма на полиптиха, напомнящата „иконност“ композиция (чрез златното си покритие и „рисунката“ на дървоядите върху стара, „двестагодишна“ дъска), представят онова разбиране за най-важната и водеща ценност, предлагайки един чисто интуитивен опит за сакрализация на „обиталището на душата“, носещо процеса на живота през всичките тези дълги векове и епохи на цивилизация и (не)цивилизованост.
Галерия с част от творбите:
Кадри от тематичната изложба, състояла се в ХГ „Владимир Димитров-Майстора“, гр. Кюстендил:
Автор на текста и на произведенията е Станислав Божанков.
Разгледайте неговата галерия. Вижте от художника тук и тук.