ВЪЗКРЕСЕНИЕ
нощта преминава като вик
защото има кой да я чуе
от обратната страна на нищото
където светлината дълбае своя гроб
отвътре на отсъствието
отвесно на всяко обещание
в утроба която вечно ражда
собствената си празнина
оттам изгрява слънчевата бездна
която викът му разпна
която облаците крият
от небето в очите ни
това е единственият залез
който утрото ще види преди отново
да ослепее от радост
и от думите ни остава
само премълчаното
неговото ехо и отстъпление
дъждът който се изсипва
от разтворения му гръбнак
светкавиците в които
погледът ни оглушава
но има глас
който не забравя своето предателство
който и в тишината оставя
бледи следи и шум
защото е слуха на вятъра
белегът който целувката ни постави
върху лицето на този
който винаги пристъпва
и ако смъртта е глуха
а ръцете ѝ – студени
то в ада
надеждата гори
защото възкресението е обещание
което се сбъдва
когато всичко
угасне
Прочетете още от Стефан Гончаров.