Стефан Гончаров е роден в София, 1996 г. Има публикации в „Литературен вестник“, както и в електронните издания „Литернет“, „Литературен клуб“, „Открита литература“, „Public Republic“, „Кръстопът“, „Диаскоп“ и др. Писал е филмова критика за „Banitza“, „Filmsociety“, „Литературен вестник“ и др. През 2015 г. излиза първата му книга – „Геон“ (изд. „АРС”). През 2016 г. е награден първо място на националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев“. През 2019 г. излиза втората му стихосбирка „Смъртта не се чака“ (изд. „Скрибенс“).
ИЗПРАВИ СЕ в мен
има място
няма нужда да пълзиш
и да се увиваш
като змия около костите ми
да гледаш от ниско
как смъртта
хвърля сянка
във формата на сърцето ми
СМЪРТТА
не се чака
само се натрупва
като мръсна сълза
в затворено око
ПОВЕСТ
сълзите ми изскачат
като разкъсан заек
от устата
на сляпа вълчица
която цял живот ще търси
и намира
една и съща плячка
МЕЛАНХОЛИЯ
бих дал всичко за теб
но не знам какво ще правиш
с толкова много
тъмнина
ВЯТЪРЪТ ПОЛЕПВА ПО ЕЗИКА ТИ
пръст от пръстта е
въздухът навън
камък който
малко по малко се промъква
в дробовете
това е новият ти
център на тежестта
новото сърце
от което не можеш да избягаш
Още от Стефан Гончаров:
„Лудвиг“
„Накратко“
„Атон“
„Възкресение“