***
от толкова затваряне на очите
(и оставяне на който не трябва
да си прави
каквото не трябва
каквото си ще)
може да се ослепее
решителността е по-мека
от шоколад на слънце
и все пак
как може да не е видно –
той пикае върху розите
лъже че ще плати дребна сума
на бедни тийнейджъри
за да ги млати като круша
разиграва първобитна лотария
наречена политика
пикае върху децата
ремонтира души и портфейли
пикае върху бабите
малките изсушени череши
скромни светици
след малко ще полетят
засега едва пъплят превити
няма кой да ги защити
както и останалите
нито на светло
нито на тъмно
Повече от Стефан Иванов ще намерите тук.