Стефан Иванов е роден през 1986 г. в гр. София.
Завършил е философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Магистър е по културология и доктор по естетика в същия университет.
Автор на стихосбирките „4 секунди лилаво” (2003), „Гинсбърг срещу Буковски в публиката” (2004), „Списъци” (2009) и „Навътре“ (2014).
За „Списъци“ е номиниран за Националната награда за поезия „Иван Николов“. „Навътре“ е номинирана за първите награди за литература на НДК. Носител е на наградата „София: Поетики“ (2011).
Съавтор е, заедно с Иван Добчев, на пиесата „Медея – майка ми“, спечелила „Икар“ (2013) за най-добро представление. Пиесата му „Между празниците“ е номинирана за „Икар“ (2014) за драматургия. През 2018 г. е резидентен драматург на Националния театър на Люксембург.
От 2003 година е публикувал многобройни журналистически и друг вид материали в десетки различни по вид медии.
Превеждан е на английски, френски, немски, гръцки, сръбски и други езици.
Повече ще намерите на неговия блог.
в почти цъфналата ръж може да се лежи на одеяло
но за кратко
защото слънцето напича и въздухът нашепва буря
в приспания град може да се ядат вафли и бонбони на площада
но за кратко
защото кафето изстива и предстои път преди залеза
в магазина се купува вода метла и шоколад
но набързо
защото е ненужно губене на време
в ресторанта край езерото се яде пъстърва и салата
едва тук
където на поляната керамична снежанка
остарява с джуджетата си
часовникът се заседява като сърна
втренчена в нещо което
поне засега
не е от нейния свят
но знае че няма да я нарани
Прочетете още от Стефан Иванов:
„домът е мястото където не те е страх“
„в честните митове…“
„от толкова затваряне на очите…“
„1989–2019“
„5 от 25“