***
без милост, нали, мила моя;
без никаква милост.
реверсно сухожилията се отблагодаряват
на
твоята дума, на твоята мощ – открихме го
двамата, животът на
сутринта, това да останеш и
демонът с малките си
шумящи стъпчици да не
прави червените си неща; тези ръце
не са случайни тези ръце
пипат и знаят и обезкостяват съвсем
нежно, оставяйки хрущялите
на ангелите
***
кажи
ми нещо успокоително
успокой
ме разтвори валерианата
в тъканта
натрий глог в рамената си и
лактите
колената ми с мента
ламинирай;
преглътни ме
и ми позволи да преглъщам.
***
отвори прозореца когато не можеш да дишаш
запали цигара
гледай какво става навън вали вероятно
това е добре
протегни ръце напълни чашата си с лед добре е
наистина
може би
тя протяга ръце на своята тераса
и пълни шепите си
никога няма да разбера
***
светло е
още свети навън –
моите фисури, карциноми
свистящият им звук
ме гъделичкат и
скубя трева с ръцете си и
с уста обирам пръстта от корените
на стръкчетата.
***
неузрели за смях
презрели
за усмивка.
зъбите
копнеят за други.
вечер
подготвят сутрешната
молитва.
из „Ангелите ще го отнесат“,
изд. „Сонм“, 2017 г.
Прочетете още от Дилян Еленков тук.