Стихотворения на Дилян Еленков

***

без милост, нали, мила моя;
без никаква милост.
реверсно сухожилията се отблагодаряват
на
твоята дума, на твоята мощ – открихме го
двамата, животът на
сутринта, това да останеш и
демонът с малките си
шумящи стъпчици да не
прави червените си неща; тези ръце
не са случайни тези ръце
пипат и знаят и обезкостяват съвсем
нежно, оставяйки хрущялите
на ангелите

 

***

кажи
ми нещо успокоително
успокой
ме разтвори валерианата
в тъканта
натрий глог в рамената си и
лактите

колената ми с мента
ламинирай;

преглътни ме
и ми позволи да преглъщам.

 

***

отвори прозореца когато не можеш да дишаш
запали цигара
гледай какво става навън вали вероятно
това е добре
протегни ръце напълни чашата си с лед добре е
наистина

може би
тя протяга ръце на своята тераса
и пълни шепите си

никога няма да разбера

 

***

светло е
още свети навън –

моите фисури, карциноми
свистящият им звук

ме гъделичкат и
скубя трева с ръцете си и
с уста обирам пръстта от корените

на стръкчетата.

 

***

неузрели за смях
презрели
за усмивка.

зъбите
копнеят за други.

вечер
подготвят сутрешната
молитва.

 

из „Ангелите ще го отнесат“,
изд. „Сонм“, 2017 г.

 

Прочетете още от Дилян Еленков тук.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *