Стихотворения от Марияна Фъркова (3)

Червено

В три през нощта
             той допи червеното вино,
прекоси червения коридор,
за да намери спасение
             в празното ми легло.
Аз погледнах петната
             от червено вино, от кръв
             или от любов,
измих двете чаши с полепнали тайни,
с недоизречени думи и мисли,
прекосих червения коридор,
             за да бъда спасена от този,
             който търси спасение в мен.

В шест се събудихме
и той отлетя в червеното утро
с червените си криле,
изкусителни устни
             и мечта за спасение.
Аз останах сама
сред бутилките празни от огнено вино,
от червена тъга,
             от копнеж
по една възможна любов
и едно невъзможно спасение.

 

Книжните кораби

Книжните кораби не плават за никъде.
Те са заседнали в моето пристанище
от кутии картонени, от стени и от граници.
Аз не мога да тръгна, защото съм част
от тази цветна флотилия
и няма да стигнат сълзите ми да направя
морета от сушата.
„От кораб на кораб, от лодка на лодка“ –
казваш ти да премина на другия бряг
и чертаеш посоките…
ала аз, омагьосана,
се въртя в кръговрат,
без въздух и без хоризонти.
Тези мънички кораби оживяват само в ръцете ми,
лъкатушат в техните шлюзи и линии –
влачат своите тежки плаващи светове
в дълбочините и ширините на моите илюзии.
Между пръстите на дългите устия
те привидно с попътния вятър пътуват,
измислят си острови,
свиват и издуват високо платна,
в дрейфове лягат
или акостират.
Книжните кораби не плават за никъде.

 

На Рейнол Перес Васкес

Ти се появяваш като Христофор Колумб,
ала България не е Америка, все още,
и надписите по витрините
             на българо-английски или англо-български
измамни са. Народът е излъган,
киселото мляко е изкуствено и
вкиснати са само футболът и хлябът,
а млякото и гроздето все по-трудно ферментират.
И българинът не е онзи българин
от стихосбирката на Дюла Ийеш или от
младостта на Норберт Рандов –
по възрожденски чист и весел.
Легенди са селцата и гостоприемството,
мръсно е, та чак вмирисано
             от гниене и застоялост,
а всеки втори се е запътил към Америка или
             за оня свят.
България не е открита още, Рейнол,
или е временно закрита гара,
а ти се появяваш като Христофор Колумб
и чакаш някой,
който да ти каже, че те обича,
                           и ще те обича винаги,
             защото тези думи,
тук все още са свещени.

Из „19 стихотворения за любовта“

 

Прочетете още от Марияна Фъркова тук.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *