Томас Ърнест Хюм (1883 – 1917) е английски поет и критик, оказал мощно влияние върху течението на имажизма, въпреки съвсем малкото си по обем творчество. През 1912 г. сп. „Ню ейдж“ публикува пет негови кратки стихотворения под общото заглавие „Събраните поетически съчинения на Т. Ъ. Хюм“. По-късно те са добавени и като приложение към стихосбирката на Езра Паунд „Контраудари“. В действителност Хюм е автор на „цели“ 25 стихотворения – останалите са публикувани едва след смъртта му на фронта през Първата световна война.
В „Кадър 25“ Ви представяме „Събраните поетически съчинения“ на Т. Ъ. Хюм – в превод на Ангел Игов.
Есен
Студена тръпка в есенната нощ.
Излязох на открито
и зърнах месеца, надвесен над плета
като червендалест фермер.
Не спрях да поговорим, кимнах;
наоколо бе пълно с копнеещи звезди,
пребледнели като градски деца.
Над пристана
Над пристана, притихнал в час такъв,
оплетена от мачтата във вис от връв,
виси луната. И не е далече въобще –
балонче е, забравено от някое дете.
Обръщане
Безгрижен навлязох в крайречната гора
в сезона на зюмбюлите,
а красотата – благоуханна кърпа, метната
връз мен – ме задушаваше. Скова
ме неподвижен и без дъх една
прелест, сама на себе си евнух.
Сега отивам към последната река
опозорен, в чувал, нечут от никого,
като надзъртащ турчин, носен към Босфора.
Крайбрежната алея
(Фантазия на пропаднал джентълмен в студена, ветровита нощ)
Преди цигулките префинени ме просваха в екстаз.
Проблясъкът на златни токчета по тротоара.
Сега разбирам аз,
че в топлото се състои поезията.
Господи, би ли смалил
прояденото от звезди одеяло,
за да завия с него морното си тяло.
Мана Абода
Красотата, това е изчакването, стационарната вибрация, подправеният екстаз на възпрения импулс, неспособен да достигне естествения си завършек.
Мана Абода, в кривата си форма
на кръгло сводесто небе,
е сякаш все на скрита скръб покорна.
Но чух зова ѝ един ден:
„Дотегнаха ми рози и певци-поети –
Йосиф до Йосиф, нисък и смутен“.