Фотограф: Томаш Станчак (Tomasz Stańczak)
Източник: Агенция „Газета“ (Agencja Gazeta), Полша.
Тадеуш Ружевич (Tadeusz Różewicz) е една от най-ярките и значими фигури както в полската, така и в световната литература. Поет, прозаик, есеист, драматург, сценарист, с внушително по обем и по идеи творчество. Безспорен новатор, Ружевич още приживе спечели признанието и на полските академични среди, обявили го за „доктор хонорис кауза“ на пет полски университета. Удостоен е също така с полска държавна и с редица международни награди, сред които Голямата немска награда за култура на Силезия, „Златен венец“ на Стружките вечери на поезията и др. Превеждан е нееднократно на много езици, бил е и сред номинираните за Нобелова награда. Още след първото му издание във Великобритания английският критик Ал Алварес го нарече „един от най-големите съвременни поети“.
Влиянието на Ружевич върху развитието на цялата следвоенна полска поезия е огромно. То е главно в това, че неговата поетика откри нови възможности за проникване в същността на житейските явления и конфликти, стимулира търсенето на индивидуален стил и поетичен език, различен от традиционната версификация. Драматургичното му майсторство го нарежда сред видните творци от европейския театър на абсурда.
Роден е на 9 октомври 1921 г. в малкото полско градче Радомско. На 18 години му е съдено да изживее ужаса на войната и хитлеристката окупация на Полша. Бил е в партизански отряд на Армия Крайова. Зрелостният си изпит Ружевич полага след войната и записва „История на изкуствата“ в Ягелонския университет в Краков, но не завършва. Живее една година в Унгария (1949-50). После се установява да живее в Гливице, а от 1968 г. – във Вроцлав. През 1957 г. Ружевич получава стипендия и заминава за Париж, където се среща с Чеслав Милош. Пътуванията му из почти всички европейски и други, по-далечни страни, са също доста съществена част от творческата му биография и са намерили отражение в стиховете му.
Тадеуш Ружевич умира на 24 април 2014 г. във Вроцлав.
Книги с поезия: Неспокойствие (1947), Червена ръкавичка (1950), Пет поеми (1950), Времето което идва (1952), Стихове и картини (1953), Сребърен клас (1955), Усмивки (1955), Отворена поема (1956), Форми (1958), Разговор с принца (1960), Зелената роза (1961), Нищото в плаща на Просперо (1962), Трето лице (1968), Regio (1969), Стихове (1974), Травматичен разказ. Душичка (1979), На повърхността на поемата и в средата (1983), Избрани стихове (1984), Барелеф (1991), винаги фрагмент (1996), ножчето на професора (2001) и др.
Автор е и на книги с проза и драма, както и на филмови сценарии.
Книги на български език: Лице (поезия, прев. Добромир Добрев, 1972), Смърт в стари декори (проза, прев. Силвия Борисова, 1981), Пет пиеси (прев. Божко Божков, 1993, 2011), Борба с ангела (поезия, прев. Първан Стефанов, 1994), Битка за дъх (поезия, прев. Здравко Кисьов, 2003) и ножчето на професора (поезия, прев. Веря Деянова, 2017).
Стихотворенията, които представяме тук, са от книгата с избрани стихотворения Битка за дъх в подбор и превод на Здравко Кисьов (изд. „Карина М“, София, 2003).
УЧЕНИКЪТ НА ЧАРОДЕЯ
Защо отворих очите си
Залива ме свят от форми и багри
вълна след вълна
багра след багра
оставен съм на обсебване
от отровни зеленини
от студената синева
от пронизващо жълти слънца
от ярко червени омари
и не успявам да се наситя
Защо отпуших ушите си
преизпълват ме живи съзвучия
ехо от гласове на умрели
даже сълзата разполовява лицето ми
както елмазът със съскане реже стъкло
а тишината опъната тътне
като кожа на войскови барабан
нещастен аз слушам как тревата расте
Защо развързах езика си
и мълчанието-злато загубих
Какво ново под слънцето
може един дърдорко да каже
Широко разтворен
аз не знам заклинания
за да се затворя сам
в себе си
ЖИВА ЗВЕЗДА
Какви дни ме оплитат
меки ухаещи
като брадите на асирийски търговци
толкова дни толкова дни
подредени изкусно
Какви нощи ме поглъщат във себе си
тъмни като хранопровод
застлани със слузеста ципа от роза
толкова нощи толкова нощи
прекарани в корема на кит
Дойде мой приятел
с дупка на челото
и отскубна брадите изкусни
разпори на опиянението корема
изтегли от мене
тънкия гръбнак на влечуго
и постави нов бял млечен стожер
като звезда от живо сребро
СВИДЕТЕЛ
Тук съм ти знаеш
но не влизай в стаята ми
внезапно
би могла само да видиш
как мълча
над белия лист
Нима мога да пиша
за любовта
слушайки все още виковете
на поруганите и убитите
нима мога да пиша
и за смъртта
гледайки грейналите
личица на децата
Не влизай в стаята ми
внезапно
Ще видиш само смутения
и безмълвен
свидетел на любовта
която побеждава смъртта
ФИЛИСТЕРСКА СМЪРТ
Това не е смърт внезапна
Не е смърт на войник
който ударен с юмрук на куршум
пада с обърнато към небето лице
И не е то смърт на селянин стар
който се връща в лоното на земята
спокойно като в дома си
Някой ден
в един от многото дни
дни които си приличат напълно
като две капки вода
под ослепителна светлина
или в тъмна нощ
започва умирането
Това не е смърт внезапна
Когато ден след ден
си престанал
да обичаш и мразиш
за златната среда заловен
тогава започва умирането
ДОПЪЛНЕНИЕ
С тази моя страна
аз съм обърнат към хората
и въпреки че тя е изтъркана
зацапана изопачена
все пак дава за мен
известна представа
другата моя страна
която никой до днес не познава
която никога няма да види
дневната светлина
и до която нито сега ни след смъртта ми
някой ще се докосне
тази другата моя страна
е позната само на мен
спотаена живее
но после се появява
върху белите страници
и чрез тях се среща със хората
замислени хора
развеселени
потресени
които възкликват
откъде се е взело у него това
то съвсем не прилича на него
това е съвсем друг човек
в познатата външност
нов двузначен лик се е появил
появил се е
и е допълнил портрета
КЪЩИЧКА
Аз съм къщичка за умрели
намерили тук своето
последно убежище
те протягат
към мене ръце
вземи ме
вземи ме със себе си
не ме оставяй
останах отворен
и те заживяха
в студената
празната
тъмната къщичка
такова е
тяхното
безсмъртно сияние
такова е опрощаването на греховете
възкресението на телата
такъв е животът вечен
ВРШАЦКА ЕЛЕГИЯ*
На Васко Попа
Вървим по парковата алея
смаляваме се със всяка дума
крачка и лист
умирайки разговаряме тихо
за миналото за поезията
има поети които избират живота
други пишат докато умрат
аз избирам поезията
за да виждам по-ясно
Кога ще удари часът на Новата поезия?
ще се опитам да отговоря и на теб
и на себе си
Когато последният поет
стане пръв поет
а първият поет последен
когато лошото стихотворение
стане добро
а доброто стихотворение
стане лошо стихотворение
тогава ще удари часът
на новата поезия
усмихваш се братко
отегчава те празната ми
бодлива реторика
да вървим на обяд
обичам супата от фасул
Жена която не е вече жена
ни отминава усмихва се
с устни безкръвни на себе си
чула от моето предсказание
последните думи
Вроцлав, 1975 г.
_______
* Вршац – град в Сърбия. (Бел. пр.)
СВЕТЛИНА СЯНКА
когато върху стихотворението ми
пада сянка
виждам в него светлина
хилав упорит
живот
мъничка смърт
прави първите си крачки
бързо съзрява
расте
нощем се настанява
върху сърцето ми
върху устата
като море разположено
в черна скална вдлъбнатина
викаш насън
казва жена ми
страшно
ужасно
това е смъртта която в мен живия
дълбае коридори
ехти в мен
като изоставена пещера
пълна с кости
когато върху стихотворението ми
пада светлина
виждам в него смъртта
черното зърно
на главнята
в златния клас
който се скрива
зад хоризонта
***
в началото
е словото
голямата радост на сътворението
след края на стихотворението
започва
безкрайността
вслушай се
тя се променя
за помилваните
в Бог
но пред поета
се отваря бездна
след години
ще бъде изровен
изчистен от калта
и праха на земята
камък от небето
лишен от огън
метеор
***
черните петна са бели
пред третата
лъчева
звездна
война
хората са лишени от въображение
също и от инстинкт за живот
смъртта се е загнездила
в салатата в чесъна
в зеленината
в цвета на надеждата
родило се е дете
с две глави
родило се е теленце
с три крака
белите петна са черни
черните петна са червени
зад затворените врати
под които души сбирщина
журналисти
усмихнати дипломати
хвърлят зарове
гадаят по червата на загиналите войници
бъдещето на света
и на човешкия род
родило се е дете
с четири крака
родило се е теленце
с криле
зад затворените врати
разговарят на четири очи
политици и генерали
с нарисувано на лицето
друго лице
воюват за съхраняването на лице
без лице
белите петна са черни
черните петна са жълти
Превод от полски език: Здравко Кисьов