БЯГ
не ми е стигнало да се катеря
по главите на дърветата
за да догоня някой облак
не ми е стигнало да си ожулвам коленете
тичайки да падам в пазвите на ничии поляни
не ми е стигнало да пилотирам самолети–оригами
да приютявам по лицето си лунички
не ми е стигнала филията със сладко от смокини
спускането по баири с розовото колело
не ми е стигнало да изброявам
детството ми как ме е задминало
а аз все още не успявам
да се стигна
Прочетете още от Татяна Стоянова тук.