снимка: Ромео Чолаков
Татяна Явашева обича думите и затова работи като журналистка, а в особени моменти пише и стихотворения…
Но защо да говоря за себе си в трето лице и да се гледам отвън навътре? Нека просто се взра в същинското си „Аэ“ с вътрешните очи на съмнението.
За журналистиката ще кажа само, че за мен е работа с любов. Тя е и някак си по-видима. А поетичната работа е тайнство, към което само вдъхновението знае пътя.
Издала съм три стихосбирки – „По ръба на чадъра“, „Смеха на огледалото“ и „Чуй тишината“. На път е четвъртата, петата, шестата… ми книга. И те имат имена, но чак когато излязат от моя компютър и тръгнат по тесните друми на широкия свят, тогава ще си кажат на глас имената.
С думите съм в особени отношения. Внимавам с тях, защото зная, че и те душа носят, а бездушието проявява лош характер. Преди време прочетох думи за поезията и поетите от великия Уинстън Хю Одън, казани още през 1956 г.:
„В очите на другите човек е поет, ако е написал едно хубаво стихотворение. В собствените си очи той е поет само в момента, когато прави последната редакция на новото си стихотворение. В мига преди това той е бил все още само потенциален поет; в следващия миг е човек, който е престанал да пише поезия, може би завинаги“.
И за да поддържам темпото, вместо да престана да мисля по стихотворящ начин, написах „Три ленти“ – специално за „Кадър 25“. Ще е поезия, ако във всеки словесен „филм“ почувствате емоцията на 25-ия кадър.
Три ленти
1.
Нощува слънцето зад хълма,
аз дремя кротко във кревата –
тъй тихомълком по терлици
се разминават двата свята.
Въртят се нощите,
подтичват дните.
И аз пришпорвам коня.
Каква ирония на мислите –
животът няма броня.
Той се изплъзва в стъпките
на този танц експресен.
А някога копнежът ни по него
превръщал се е в песен.
2.
Вятърничав музикант свири в
ледената флейта на зимата.
Пролетта пуска стара плоча
с песента на капчуците.
Лятото е жена с фина кожа,
която обича да готви на фурна.
Есента е автор на къси разкази,
който скъсва написаното.
Годините са красавици,
които живеят на бързи обороти,
а старостта е другото име
на похабената им мъдрост.
Времето се бои да погледне назад.
Хайде, събудете се!
Пролетта вече пие на екс
звънкия ромон на капките.
3.
Градът има свой ритъм –
хората са в надпревара
с превозните средства
и с работното време.
Градът не пее песни,
той вече е колекционер
на съвсем случайни звуци.
Птиците в него също не пеят.
И хората почти не си говорят.
Градът отглежда бездушни думи
и ни ги праща по интернет.