ти
ако в друг живот
ти се наложи да си посока,
ще си юг
представям си те с хиляди ръце,
заплел се в корабните въжета
на всички океани,
в които си
атомите ти представляват
колония от слънца и луни
и не знаят за това
тръгвам по коридорите ти,
разпределени в края на лятото,
датите на изпопадалите месеци са ясни,
днес отново е август, четиридесет и втори,
създадена съм, за да се връщам към теб
и улиците между къдриците ти,
ти си центърът на този град,
минавам през музеите му
и си записвам
няколко рецепти
за безсмъртие
дъжд през очите на юли
то е като звуци, оставени от птица
по прозорците и техните капчуци
само да говорим за дъжд няма смисъл,
него си го има, няма, после пак,
присъствието му е колкото задължително,
толкова и невъзможно
юли е любимият ни месец,
тук в него все вали,
събираме локви привечер,
докато капки скриват въздуха
и запълват пространствата
отпиваме се:
дъжда и юли,
аз и ти
Прочетете още от Теа Монева.