Теа Монева е родена през 1994 г. във Варна. Завършва Първа езикова гимназия в родния си град. Говори немски, английски и руски език.
Награждавана е и отличавана на редица конкурси за поезия, сред които: „Веселин Ханчев“, „Биньо Иванов”, „Георги Черняков“, „Морето”, „Диря в морето“, „Море”, „Магията любов“, както и на международни конкурси като „Петя Дубарова“ (Мюнхен) и „Bayern-Wettbewerb”. През 2018 г. става носител на приза за млада поетеса в Националния литературен конкурс „Мара Белчева”.
Нейни стихове са публикувани в сп. „Пламък“, „Везни”, „Кула“, „Кръстопът“, „LiterNet“ и „CampusZeitung der LMU“.
По настоящем живее в Мюнхен и следва фармация в Лудвиг-Максимилиан университет.
Иска ѝ се да пътува повече, да пише повече и да се завърне като дете на света в България.
в подножието на двадесет и първи век
хората опитомиха
хиляда и едно слънца,
завързаха ги за тънки конци
като балони от празник
и им заявиха, че са техни
на децата обещаха,
че ако не тичат по хълмовете
с невидими кончета,
ще оставят светлината
да плува из коридорите на пикселите
едно дете избяга,
то помнеше,
че светът започва
извън очертанията
Прочетете още от Теа Монева:
„бутилка с балончета“
„бог“
„ти и дъжда“
„небесният човек“
„можеш ли да тичаш“
„терасата на този дом…“
„неподреденото небе“
„сънувам провала си…“
„в супата на буквите…“