ЕДНА ПРОЛЕТ
Пролетта е пристигнала, посочва календарът. Но от известно време
опитвам да кажа: истинската пролет е другаде. Тази тук
мирише на пролет и говори с гласа на пролет, а здрачът и дърветата
са разцъфнали отново в обещания. И въпреки това,
когато ѝ подам ръката си – да я докосна и така да я обявя за своя –
тя ми убягва.
Причината е може би в моето тяло. То все още диша
в друга часова зона. Едва проходила часова зона –
някакви шейсет минути разлика, нищо прекалено настоятелно.
А и съществуват разни ключове, които настройват ръцете
и устните,
и очите ми
по настоящите координати.
Например ученето на френски;
домът на приятел след залез – светлината приглушена, печката,
мърмореща тихо в ъгъла; следобед в музея, пред картина на морето,
вълните разбиващи се в 1878-а;
или пък ликът на улицата зад прозореца ми сутрин рано,
миг преди да тръгна към гарата.
Но тялото е инато. Доставя му удоволствие да чува вятъра, прокарващ
пръсти през люляците в царската градина на 2000 километра оттук,
като истинския глас на пролетта.
Не зная защо, когато най-сетне стъпвам под люляка, откривам –
пролетта се е изплъзнала отново.
* Стихотворението е публикувано за първи път на английски език в Антологията на Брюкселския писателски кръг („The Circle 19: a Brussels Anthology“, 2019, IDLE TIME PRESS, LLC), с главен редактор Синтия Хайгенс.
Прочетете още от Теодора Лалова тук.