КОГА ИЛИ КЪДЕ
Понякога, щом отворим прозореца,
една тънка верижка, нервна като разпилян живак,
пропълзява в стаятa и се свива край цветето.
Блести с цигарен дим и разпиляна бира,
със стъпките, целувките и счупените чаши в онзи бар на нашата улица.
В такива нощи сънуваме аромата на всички гръмотевични бури,
които са се случили някога. В такива нощи двамата – но по-млади – обсъждаме отново песента, която всяка сутрин е на върха на езика ми.
На разсъмване се будя, стаята е изстинала.
Докато затварям прозореца, песента се изплъзва между пръстите ми.
Прочетете още от Теодора Лалова тук.