ПАРК ЛЕОПОЛД В НЕДЕЛЯ
Ято малки бели птици се вдигат и спускат, и вдигат над езерото.
Часовете са се търкулнали в шепата на детето, което храни лебедите.
Неделя е и тук, където съм: обута в своите есенни сини обувки, малко изморена,
и там, където не съм: на улицата продават печени кестени, трамваите са оранжеви и много стари, а някой друг се учи да свири на пиано.
Светлината се сбогува тържествено – предполагам задето библиотеката Солве
(и призракът на Айнщайн) са толкова близо.
В такива следобеди ми се пишат стихове за мириса на дим,
за недочетените книги у дома и за първите любови. Разбира се, в такива следобеди
не нося бележник със себе си.
Прочетете още от Теодора Лалова тук.