風神[1]
морската вода се разпиля из стаята ми
усмихвам се вежливо на лирическия аз
пуловер от мъгли навлича мен намята ме
и царството на мъртвите е царство мраз
пакетчета от чай наливат миглите и
вятърът ухажващ водната по мидите
е ехо с твоите поеми вятър без да знае
силата си вятър който не познава точките
вятър на въздишките разбулващ пристана
преповтарящ сричките без мисли вятър
вятър дето сваля кожата черешова вятър
като мине счупва времето вятър спомен
вятър дар вятър истина вятър в клоните на
минзухар притисна ме престорен вятър
[1] Фуджин е японският бог на вятъра.
Прочетете още от Теодора Маргинова тук.