Днес
тъгите ни се подреждат по спомен
онемяват
озъбват се и се смеят
изселват се към по-близки и по-далечни земи
заживяват там
където скръбта прилича на бряг на река
а камъните винаги са гладки
Тогава един рибар
ти маха с ръка и ти вика:
„ейййй, такаваааа тъъъга улових.
виж я, мята се като риба.“
А ти мълчиш
После тайно вечеряш с нея
Преглъщаш. Плюеш костите почистваш зъбите
и си мислиш:
Улавяме тъгите си и пак ги пускаме да живеят в нас.
Къде ли свършва дъното на тази река…
Прочете още от Теодора Тотева тук.