Том (Томас Нилсън) Полин е роден през 1949 г. в Лийдс, Йоркшир.
Той е поет, критик, драматург, университетски преподавател, редактор, преводач, телевизионен говорител и редовен член на панел на телевизионна програма за изкуство на Би Би Си.
Носител на престижни награди като „Съмърсет Моъм“ и (двукратно) „Т. С. Елиът“.
Автор е на повече от тридесет книги в различни жанрове.
В творчеството му важно място заемат теми и проблеми, свързани с политически, военни, исторически конфликти, с функциите на културната и комуникативната памет.
Не страни от провокации и от ироничност.
Прибягва и до радикални стилистични решения.
Страница от книгата
Представяме Ви стихотворения от книгата му „Наръчник за нашествия“ („The Invasion Handbook“), публикувана през 2002 г.
Стихосбирката борави с ловки графични „имитации“ на вестникарско репрезентиране, а (на съдържателно ниво) с обвързването на различни перспективи към поетизираните събития.
Anschluss[1]
В един горещ ден през онова лято
нарамихме раниците си
и през предградията на Виена
сякаш Стареца от морето[2]
или кухненска мивка мъкнехме на гръб
– или – разпалени и неангелски
дотегналата мечта за момичета
изпихме бутилка бира
и изядохме всичко на всичко
тенекия скумрия
за вечеря
или трябва да кажа чаша чай?
– беше през юли 68-а
и пресни от 60-е
неспокойни бяхме двамата с Нийл
все още помня
носеше се нещо злокобно
злокобно и пискливо във въздуха
сякаш можехме да чуем
далеч толкова далеч мярата
– тежка като раниците ни –
назъбения звук от бавния подскок
и името Dollfuss
или беше Schuschnigg?
Историята на Гелхорн[3]
Неакостирали плават
толкова много миризми вкусове усещания
– всичките моментни –
картините на ума ми като прозорци
с предложенията им за присъствие
– те са моите дажби
въпреки че понякога
каквото просто се случва не искам да бъде
– по-близо до края сега
точно това ме плаши
– фактът че знанието
вероятно е само образ
каквото първо виждам
после задрасквам за времената
сякаш те могат да го превърнат в истина
Аз съм в Гейлордс хотел
в Мадрид – късна зима е
предполагам през 1937-а
– Гейлордс е центърът
на съветската власт
и Ъ[4] е поканен
да пие с Колцов[5]
присламчих се към тях
– това е ролята ми –
да играя упорит и нежен партньор
и да се опитам да не хапя
Колцов беше ушите и очите на Сталин
харесвах го да
– толкова уверен така забавен[6]
речта му остроумна и изкусна
Нощта на дългите ножове[7]
Няма значение че фюрерът е необразован[8]
той има Хайдегер[9] да говори
и толкова красиво изваяни
ръце – но идат страшни времена
и Рьом е култов сега е Хитлеровата
дясна ръка
така че може би не философът
ще разказва загадъчно
като един от древните ни воини?
те захвърлят Рьом в карцера[10]
Хитлер се колебае
и крещи на всички останали
застреляни и раздробени и тогава
– те дават на Рьом десет минути и пистолет
но той отказва да действа като римлянин
или стои на позиция
и го застрелват в главата
– когато хер професор чува звука
на убийството в ефира
поглежда през рамо и трепери
Воронеж
(на Ахматова)[11]
Ходиш по завинаги замръзнала пръст
по тези улици
а градът е глупав и тежък
като стъклено преспапие
замряло на бюрото –
широко стоманено
плоско като тротоара
подхлъзвам се на леда
шейните се плъзгат и залитат
врани се струпват по тополите
и св. Петър от Воронеж[12]
е отровнозелен купол
разпенен в изпъстрената светлина
земята е тежка като камбана –
припява като битката
от Полето на Бекасите[13]
Господи нека всяка топола
приеме формата на чаша за вино
и ще я накарам да звънти
сякаш свещеник ни е оженил
но тази слаба лампа
на масата на поета
беше наблюдавана снощи –
Юда и Словото
се дебнат един друг
в този закърнял град
в който всеки стих има три ударения
и само една дума тъмнина
[1] Присъединяването на Австрия към нацистка Германия през 1938 г.
[2] Споменава „Старецът и морето“ на Ърнест Хемингуей.
[3] Марта Гелхорн – журналистка, писателска, военен кореспондент, любима на Хемингуей.
[4] Визира се Ърнест Хемингуей.
В стихотворението поетът „заимства“ изрази от статия на М. Гелхорн. Вижте статията на английски език тук.
[5] Михаил Колцов – журналист, писател.
[6] В оригиналния текст тук е използвана дума от френския език – drôle (смешен, забавен, развлекателен, комичен, странен, но и шут, палячо, смешник).
[7] „Нощта на дългите ножове“ е операция, ръководена от Адолф Хитлер. На 30 юни 1934 г. подозренията на Хитлер, че се готви опит за преврат от щурмоваците (СА), чийто лидер е Ернст Рьом, водят и до разправа на фюрера с тях.
[8] Препратка към ситуацията, след която Хитлер е изгонен от училище.
[9] Алюзия за присъединяването на философа Мартин Хайдегер към партията на Хитлер.
[10] При буквален превод думата „карцер“ следва да се замени с консервна кутия.
[11] Посвещението насочва към едноименното стихотворение на Анна Ахматова.
[12] Става дума за църквата и паметника на Петър I във Воронеж.
[13] Полето на бекасите – битката при Куликово поле през 1380 г.
Бекас – птица.
Превод, бележки, кратка биографична справка: Александър Христов