самотен тост
толкова много клишета,
толкова много азбучни истини,
толкова много рецепти за бъдеще,
толкова много хора, които си мислят,
че могат да пъхнат тухла в пощенски плик.
никой не чува котешките стъпки наоколо.
никой не чува себе си.
никой не чува никого.
пълно е с дизайнери на картофи,
с художници на дъвки,
с конструктори на интимност.
когато в квартала някой се гръмне,
всеки знае какво е трябвало да направи
всъщност, този нещастен глупак,
как да живее и как да умре.
така ми се иска да пия за вярата,
че утре в сърцето ми ще снася муха,
пътечки ще правят малките ларви –
пръст за прекрасна и бяла бреза.
Прочетете още от Тони Теллалов тук.