Още едно море
жената тупаше вълните през прозореца на осмия етаж
побягваха и се прибираха в ръцете ѝ
с едно движение на неуспешен полет
чаршафите не обещават дъно
дори и да са сини като дълбокото
в което можеш да потънеш
това море е подредено
в него няма как да се удавиш
тя мислеше докато гледаше надолу
към етикета в ъгъла и към земята
в живота има твърде много за оставане
Ритуал
Когато бях малка, баба ми гледаше на кафе,
жените идваха да разберат онова,
което щеше да се случи.
Вкъщи миришеше на чужди угризения,
но винаги на повече надежди.
Баба виждаше само хубавото бъдеще
и жените винаги ѝ вярваха.
След ритуала те се заговаряха за сарми, съседи, политика,
а аз топвах пръст в утайката на дъното
и предпазливо го облизвах.
Очите ми се насълзяваха, езикът ми потръпваше
и не разбирах как бъдещето беше толкова горчиво,
а жените винаги се смееха.
Вкусът на живота
Имам само две ръце и твърде много чужди,
които ме дърпат за душата.
Изпуснах нещо, знам, че съм го изпуснала.
Дали живота, който можеше да имам,
или избора, който не довърших.
Виждам нещо жълто да минава под балкона,
нещо вечно:
лимонът, който винаги ще гоня,
лимонът, който винаги ще се търкаля.
Прочетете още от Боряна Богданова тук.