Фазир Муалим Джаферов е лезгински поет и театрален критик.
Роден е в Дагестан. Учил е в Дагестанския държавен университет и в Литературния институт в Москва.
Има интереси към религията и суфизма. За него поезията е познание, молитва. Занимава се с художествен превод. Печатал е в литературни и театрални издания. Член е на Съюза на руските писатели.
В превод от лезгински псевдонимът му „Муалим” означава „учител”.
***
Приятелят ми ухае на череши,
на вишни ухае.
Роса по клепачите му,
пот капе от слепоочието,
кръв – от юмрука.
Вечността става миг, да – миг,
в гърлото – вик.
Аз съм грешен,
аз съм излишен,
малък човек.
От знаменитите непрочетени книги.
… и попитах сърцето си:
– Сърце! Какво правиш?
Отговори ми: „Нараствам…”
Но това са само думи, думи…
Кисело е гроздето, неузряло – виното.
Какво правиш? Ставай, ставай!
Приготви се за път:
нека съм дом за образа Му, ей богу.
А е тъмно у дома.
Подай ръката си – почувствай: ето лицето, главата
на поднос. Пръстите – в къдрите, в златното руно…
Къде, къде си, златно руно?…
превод: Ина Иванова